Казвали на хората, че ще могат да си купят каквото им трябва на много по-ниски цени от държавните магазини. Обещавали им, че оризът, който струвал 2500 вона, щял да се продава само за 25 вона с новата валута. Но държавните магазини нямали нито ориз, нито царевица, нито брашно или олио.
Със затварянето на пазарите можело да се купи храна само от шепа продавачи, продаващи в задните улички, а цените били безбожни. Цената на килограм ориз стигала размера на двуседмична заплата, едно яйце струвало колкото заплатата за една седмица. Понякога цените се удвоявали или утроявали за един ден, а валутният курс се променял така бясно, че чуждестранната търговия секнала заради създадения хаос.
Само за няколко часа обменният курс в хотел "Корьо", където отсядали повечето бизнесмени, се движел между 41 и 120 вона за евро. В зависимост от курса, на който попаднеш, чаша кафе струвала между 11 и 32 долара. Почти всички ресторанти и магазини в Пхенян затворили. Някои от малкото чуждестранни предприятия в Северна Корея заплашили да се оттеглят. Основите на икономиката били разрушени.
В края на декември 2009 г. Работническата партия била принудена да отмени забраната върху пазарите и през февруари 2010 г. Ким Йон Ир (да не се бърка с Ким Чен Ир) направил публично изявление, в което се извинил (нещо, което се случва рядко), признавайки, че валутната реформа била предприета без "достатъчна подготовка" и че партията съжалявала, че е причинила "затруднения на хората". За да засилят ефекта от извинението си, намерили жертвен агнец в лицето на директора по планирането и финансите Пак Нам Ки, седемдесет и седем годишен предан партиен член, който често присъствал на снимки с Ким Чен Ир. Според информацията той бил екзекутиран чрез разстрел на стадиона в Пхенян в средата на март.
Въпреки всички извинения нанесените щети не можели да бъдат възстановени. Китайските търговци, които преди това вкарвали стоки, не искали да продават, без да получат пари предварително, а техните севернокорейски колеги нямали такива.
Севернокорейците, които срещнах през март 2010 г. близо до границата, казаха, че от 90-те години насам не е имало такъв недостиг на храна. Разпадането на икономиката било изострено поради лошата реколта през 2009 г., която отчасти се дължала на намаляването на помощите от тор и семена от Южна Корея.
– Положението е нетърпимо. Хората отново гладуват – каза ми приказливата И Ми Хи, шестдесетгодишна жена от Мусан. Преминала границата с Китай в средата на декември 2009 г., две седмици след смяната на валутата, но говорела често със сина си, който имал незаконен китайски мобилен телефон.
– Не е както през 90-те години, когато храната изчезваше постепенно. Сега всичко се разпадна за един ден. Тогава никой не говореше за това, но сега всички се оплакват.
Мой приятел, който често пътува до севернокорейския град Раджин, специална търговска зона на север от Чхонгджин, ми каза, че когато отишъл през първата седмица на март 2010 г., на пазарите нямало ориз, нямало зеленчуци, нямало плодове, нито царевица, намирало се само малко брашно. Служител, на когото често носел бутилка шотландско уиски, този път приел подаръка с разочарование.
– Другия път донеси ориз.
Икономическият срив дойде в деликатен за режима момент. В момента Ким Чен Ир се опитва да направи най-дръзкия си ход досега – да издигне своя двадесет и няколко годишен син за свой наследник. Ким Чен Ун, роден през 1982 или 1983 г., е загадка дори по севернокорейските стандарти. Толкова е неизвестен, че може би ако в този момент мине по улицата в Пхенян, никой няма да го разпознае. Очаква се в края на 2010 г. неговите портрети да бъдат закачени по стените до тези на баща му и дядо му. Работническата партия започнала да представя Ким Чен Ун (или поне идеята за него, защото той никога не се е показвал публично) в края на 2009 г. и партийните кадри в Пхенян били събрани да празнуват рождения му ден на 8 януари 2010 г.
Издигането на наследника очевидно е било ускорено заради лошото здраве на Ким Чен Ир – след удар през 2008 г. останал с частично парализирана ръка и според информацията страда от заболяване на бъбреците, може би и от диабет или рак. Една жена от Хамхунг, която интервюирах през март 2010 г. по време на пътуването ми до границата, ми каза, че е чула за Ким Чен Ун на идеологическа лекция.
– Според това, което разбрах на лекцията, е много млад, под тридесетгодишен, и хората смятат, че заради младостта си ще бъде по-умен и ще донесе промяна – каза ми петдесетгодишната жена, която се представи като Чонг Хи Ок. Други не бяха толкова убедени.