Бих искала да благодаря на Саймън Ли от "Лос Анджелис Таймс", който ме нае, за да отразявам събитията в Корея, и на редакторите Дийн Бакет, Джон Каръл, Марк Дювоазан, Дъг Франц, Марджъри Милър и Брус Уолъс, които подкрепят този вид разследваща журналистика, която ме кара да се чувствам горда, че работя за вестника. Джули Макинън изключително професионално редактира поредицата от статии за Чхонгджин, които станаха основа на тази книга. Марк Магниър, Джон Глиона, Валери Райтман, Чинчин Ни, Дон Ли и Дейвид Пиърсън са сред многото колеги от "Лос Анджелис Таймс", които ми оказаха особено голяма помощ.
В Принстънския университ, където между 2006 и 2007 г. бях стипендиант във факултета по хуманитарни науки, Каръл Ригълот ми осигури място, където да пиша. Сред д-ругите стипендианти Лиса Коен, Марта Мендоса, Т. Р. Райд и Роуз Танг ми дадоха безценни съвети заедно с приятелите ми от факултета Гари Бас, Мариан Кейс, Гейб Хъдзън и Джеф Нунакава.
Накрая искам да отправя специални благодарности на майка си Гладис Демик, която, когато разбра, че ще се местя в Корея с единствения ѝ внук, вместо да започне да ме разубеждава, каза: "Каква страхотна възможност!" Нейното окуражаване ми помогна да поставя основите на кариерата си. И на сина си Никълъс, който от най-ранната си възраст се съревновава със Северна Корея за моето внимание и който сигурно милион пъти ме е питал: "Не свърши ли книгата вече?" Най-накрая мога да му отговаря с "да".
БЕЛЕЖКИ
Тази книга е базирана най-вече на устни разкази. Направих всичко възможно, за да потвърдя историите на моите герои чрез други източници, и добавих информация, която съм научила, докато правех репортажи за Северна Корея.
Пътувах девет пъти до Северна Корея между 2001 и 2008 г. Три пъти бях в Пхенян и околностите, а останалите – в райони малко на север от демилитаризираната зона като планината Къмганг, когато беше отворена за туристи. Докато събирах информация за книгата и за "Лос Анджелис Таймс", интервюирах около стотина севернокорейски бегълци, повечето от които сега живеят в Южна Корея или в Китай. Около половината от тях са от Чхонгджин. Гледах внимателно видеозаписи, правени тайно в Чхонгджин, някои от тях заснети от смелите севернокорейци Ан Мьонг Чхол и И Джун, които носеха камери, скрити в чантите им. Задължена съм на базираната в Осака организация "Спасение за севернокорейския народ", която ми позволи да гледам материала, както и на "Ейжа Прес", която ми даде правата върху фотографиите. Освен това поредицата снимки на Чхонгджин и Кьонгсонг, направени от германския географ Екарт Деге, се оказа много полезна за допълване на описанията на моите герои и за вдъхване на живот на пейзажа.
Глава 1. ЗА РЪЦЕ В ТЪМНОТО
Изразът "Великият хулител" е измислен от Ейдън Фостър-Картър, експерт по Северна Корея. "Великият хулител: речник на севернокорейските обиди", "Ейжа Таймс", 26 май 2001 г.
Идеите на Ким Чен Ир за киното са изложени в книгата му "За изкуството на киното" (Пхенян, Издателска къща за чужди езици, 1973). Любовта му към киното се проявява в своята крайност през 1978 г., когато организира отвличането на любимата си южнокорейска актриса Чхе Ън Хи и съпруга ѝ Шин Санг Ок. Малко преди да бъдат отвлечени, двамата са се развели, но в Северна Корея са се оженили повторно по "предложение" на Ким Чен Ир. Участвали са във филми на севернокорейски филмови студии до 1986 г., когато са избягали във Виена. Мемоарите, които двамата са написали през 1987 г. за преживяванията им там, представляват един от малкото разкази от първа ръка за Ким Чен Ир.
За повече информация относно киното в Северна Корея вж. Андрей Ланков, "Истината на север от демилитаризираната зона: есета за всекидневния живот в Северна Корея" (Джеферсън, Северна Каролина, Макфарлънд, 2007). Ланков цитира репортаж на радио "Пхенян" от 1987 г., в който се казва, че средният севернокореец ходи на кино 21 пъти в годината. Според южнокорейските проучвания сред бегълците те са ходели на кино между 15 и 18 пъти в годината. Според Ланков средният южнокореец посещава кино 2.3 пъти в годината.
Писах за севернокорейското кино за "Лос Анджелис Таймс" през 2008 г., когато посетих Филмовия фестивал в Пхенян. "Без звезди, без бляскава украса, но каква тълпа!", "Лос Анджелис Таймс", 11 октомври 2008 г.
Глава 2. НЕЧИСТА КРЪВ
Разказите за детството на Те У научих в интервюта, които проведох на 28 февруари 2008 г. с двама негови приятели, които все още живеят близо до Сосан, Южна Корея.
Информацията за живота в селските райони на Южна Корея преди войната е взета от Корнелиус Осгууд, "Корейците и тяхната култура" (Ню Йорк, Роналд Прес, 1951).