Дийн Ръск описва съдбоносното разделяне на Корея в мемоарите си "През моите очи" (Ню Йорк, У. У. Нортън, 1990).
Полезен източник за южнокорейската гледна точка върху войната беше книгата на Бонг Лий "Недовършената война: Корея" (Ню Йорк, Алгора Пъблишинг, 2003).
Мястото, където Те У е бил заловен, е известно като Къмхуа или Кимхуа. Описанията на местността са взети от мемоарите на бившия главнокомандващ на силите на ООН в Корея Матю Б. Риджуей "Корейската война" (Ню Йорк, Дабълдей, 1967).
Войникът е бил редник от армията на САЩ, Джийн Салей, който е дал интервю за "Морнинг Кол" (Алънтаун, Пенсилвания): "Значи това било да умреш: интервю на Дейвид Вендита", 27 юли 2003 г.
Безценен източник за тези събития бяха мемоарите на д-руг военнопленник, Хо Дже Сук, който избягал от Северна Корея през 2000 г. Бил заловен от китайските войски през 1953 г., една седмица преди бащата на Ми-ран, на същото място, Къмхуа, и също работил в мините, "Хо Дже Сук, Не иръмън ттонгганнасекийотта" (Името ми беше кал) (Сеул, Вон Букс, 2008).
Информацията и статистическите данни за южнокорейските военнопленници са взети от Камарата на представителите на САЩ, подкомисия за Азия и Тихоокеанския регион на Комисията по международни отношения, "Проблеми, свързани с човешките права и международните отвличания", 27 април 2006 г. Подкомисията е изслушала подробни показания на южнокорейци, които са били държани като военнопленници в Северна Корея.
Сред многото информационни бюлетини по този въпрос особено полезен беше "Неизвестен, но не и забравен – южнокорейски военнопленници разказват своите истории", радио "Свободна Азия", 25 януари 2007 г.
Сред другите книги за Корейската война и разделянето на двете Кореи са:
Блеър, Клей. Забравената война: Америка в Корея. 1950-1953 (Анаполис, Нейвъл Инститют Прес, 1987).
Хейстингс, Макс. Корейската война (Ню Йорк, Саймън енд Шустер, 1987).
Обердорфер, Доналд. Двете Кореи: съвременна история (Бейсик Букс, 1997).
Стюек, Уилям. Корейската война: международна история (Принстън, Ню Джърси, Принстън Юнивърсити Прес, 1995).
Категориите, влизащи в така наречената "група на враговете", са заимствани от Бяла книга, посветена на проблема с правата на човека в Северна Корея, с. 103-112, публикувана през 2005 г. от Корейския институт за национално обединение – Мозъчен тръст, финансиран от южнокорейското правителство. Изготвена е от южнокорейското разузнаване въз основа на показания на бегълци. Ким Тог Хонг, служител на партията, който прид-ружавал Хуанг Джанг Йон, най-високопоставеният избягал партиен служител, ми разказа в интервю през 2006 г., че архивите се пазят в огромен подземен склад в провинция Нянгтанг.
Отлични описания на систематапредоставят и следните източници:
Хънтър, Хелън-Луиз. Северна Корея на Ким Ир Сен (Уестпорт, Кънектикът, Прегер, 1999).
Ох, Конгдан и Ралф К. Хасиг. Северна Корея през огледало (Вашингтон, окръг Колумбия, Брукингс Инститюшън Прес, 2000).
Скалапино, Робърт А. И Чхънг Сик Лий. Комунизмът в Корея, част II: обществото (Юнивърсити ъв Калифорния Прес, 1972).
Вербуването на млади жени за работа в резиденциите на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир се е извършвало от пето поделение на Централната работническа партия. Най-надеждното описание на процеса на вербуване на младите жени от окуа може да бъде открито в следната изключително обширна модерна история на Северна Корея:
Брадли, Мартин. Под бащината грижа на Любимия ръководител: Северна Корея и династията Ким (Ню Йорк, Томас Дюн Букс, 2004), с. 198-202.
Статистическите данни за миграцията от Япония в Северна Корея е взета от Йошико Нозаки, Хиромицу Инокучи и Ким Те Йонг, "Правни категории, демографски изменения и корейски жители от Япония през двадесети век", Ейжа Пасифик Джърнъл: Япония, 10 септември 2006 г.
Произходът на семейството на Джун Санг е като този на Канг Чхол Хуан, бивш затворник от севернокорейски лагер, чието семейство е дошло от Япония със същите мечти за изграждане на нова родина. Мемоарите му представляват една от най-известните книги за Северна Корея, написани през последните години: Канг Чхол Хуан и Пиер Ригуло. Империя на ужаса (изд. На бълг. – ИК "Прозорец". Бел. Ред.).
Глава 3. НАЙ-ВЕРНИЯТ ПОСЛЕДОВАТЕЛ
Чхонгджин е град с предимно измислена официална история поради желанието на правителството да омаловажи ролята на Япония за развитието на района. Благодарна съм на Андрей Ланков, който ми предостави непубликуваното есе "Колониалният север", в което се говори за тази отдалечена част на страната. Ким Ту Сон, бивш търговски служител от Чхонгджин, който избягал през 1998 г., се е превърнал в неофициален източник на информация за града. Той допълни някои подробности за историята и топографията.