Пасивността на баща ѝ често влудявала Ми-ран. Едва по-късно осъзнала, че това е бил механизъм за оцеляване. Сякаш бил потиснал собствената си индивидуалност, за да не привлича излишно внимание върху себе си. Голяма част от хилядите бивши южнокорейски войници, които се опитали да се приспособят към севернокорейското общество, се провалили. По-късно майката на Ми-ран ѝ разказала, че четирима от приятелите на баща ѝ от мините, също от Южна Корея, били екзекутирани заради дребни нарушения, а телата им били хвърлени в масови гробове. Да си част от групата на враговете означавало, че никога не можеш да бъдеш оправдан. Дори саркастичната интонация по адрес на Ким Ир Сен или някоя носталгична забележка, свързана с Южна Корея, можела да създаде огромни неприятности. Една от основните теми табу била тази за Корейската война и кой я е започнал. В официалната история (а в Северна Корея няма нищо друго освен официалната история) южнокорейската армия започнала инвазия по заповед на американците, а не севернокорейската армия, която нахлула отвъд 38-ия паралел. "Американските империалисти дадоха заповед на кликата около марионетката Ли Син Ман да предизвика Корейската война", гласи версията на "Родонг Синмун". Всеки който си спомнял какво в действителност се случило на 25 юни 1950 г. (а кой кореец би могъл да забрави?), знаел, че е по-разумно да си мълчи.
С наближаването на юношеството децата започнали да се сблъскват с все по-големи препятствия заради произхода на баща им. След петнадесетата годишнина завършва задължителното образование и учениците кандидатстват в гимназии. Тези, които не са приети, се назначават към трудово звено, фабрика, каменовъглена мина или друга подобна институция. Но Ми-ран, брат ѝ и сестрите ѝ били убедени, че ще бъдат сред децата, които ще продължат образованието си. Те били умни, с приятна външност, атлетични, учителите и връстниците им ги харесвали. Може би ако са били по-малко талантливи, нямало да приемат толкова тежко провала.
Най-голямата сестра, Ми.хи, имала прекрасен сопранов глас. Независимо дали изпълнявала някоя от сладникавите фолклорни песни, така обичани от корейците, или хвалебствен химн за Ким Ир Сен, съседите винаги се събирали да я слушат. Често я канели да пее на публични събития. В Северна Корея пеенето е високо ценен талант, тъй като малко хора имат стереоуредби. Михи била толкова хубава, че веднъж един художник дошъл специално, за да ѝ нарисува портрет. Тя била убедена, че ще бъде приета в гимназия за сценични изкуства. Когато получила отказ, ридала с дни. Майка им трябва да е знаела каква е причината, но въпреки това отишла в училището да поиска обяснение. Директорката проявила съчувствие, но не изразила желание да помогне. Обяснила, че само ученици с по-добър сонгбун могат да получат място в училищата за сценични изкуства.
Ми-ран нямала специален артистичен или спортен талант като по-големите си сестри, но била добра ученичка и изключително красива. Когато била на петнадесет, в училището ѝ дошла група мъже и жени с тъмни костюми и сериозни лица, Това били "окуа" – членове на централата на Работническата партия, които обикаляли страната, търсейки млади жени, които да вербуват, за да работят лично за Ким Ир Сен и Ким Чен Ир. Ако бъдели избрани, момичетата били изпращани в тренировъчни лагери от военен тип, преди да бъдат назначени към някоя от многото резиденции на ръководството из цялата страна. След като бъдели приети, те нямали право да посещават домовете си, но семействата им били компенсирани със скъпи подаръци. Не било съвсем ясно каква работа вършели тези момичета. За някои се говорело, че били секретарки, прислужници или певици, за други се носели слухове, че били държанки. Ми-ран чула за това от своя приятелка, чиято братовчедка била една от избраните.
– Все пак Ким Чен Ир и Ким Ир Сен са просто мъже като всички останали – прошепнала приятелката ѝ.
Ми-ран кимнала с разбиране, твърде засрамена, за да признае, че няма представа за какво става въпрос. Севернокорейските момичета на нейната възраст не знаели какво е държанка, а само, че каквото и да правиш в служба на ръководството, е изключителна чест. Само най-умните и красиви момичета били избирани.
Когато вербуващата група влязла в класната стая, учениците по чиновете изправили рамене и зачакали притихнали. Момичетата седели по две на чин в дълги редици. Ми-ран носела униформата си от прогимназията. Била обута с брезентови гуменки. Посетителите вървели из редиците от чинове, като от време на време спирали за да погледнат по-отблизо. Когато стигнали до чина на Ми-ран, забавили крачка.