Данните за източногерманските бегълци са цитирани в Хагард и Ноланд, "Кризата със севернокорейските бегълци" (с. 54), и приписани на Албърт О. Хиршман, "Изход, глас и съдба на Германската демократична република: есе по концептуална история", Уърлд Политикс 45:2 (1993).
Информацията за DVD-та получих от севернокорейски контрабандист, когото интервюирах в Банкок през май 2005 г. Той ми каза, че през 90-те години хората носели видеокасети в страната, но че с идването на DVD-та бизнесът е започнал да процъфтява, защото дисковете са дОстатъчно тънки, за да се скрият под д-ругите стоки.
Лекцията е публикувана от осведомителната агенция на Работническата партия през април 2005 г. От "Спасение за севернокорейския народ" ми предоставиха копие.
Глава 16. ПРОДАДЕНА НЕВЕСТА
Приблизителният брой севернокорейки, продадени на китайци, е взет от Чхе Джин И, севернокорейска поетеса и писателка, която е избягала в Южна Корея и самата тя е имала уреден брак в Китай. Интервюирах и много жени в китайските села близо до севернокорейската граница. "Севернокорейските невести на отчаянието", Лос Анджелис Таймс, 18 август 2003 г. Има няколко отлични източника ио този въпрос:
Мусио, Норма Кант. Липсата на избор: сексуалната експлоатация на севернокорейските жени в Китай (Лондон, Антислейвъри Интернешънъл, 2005).
Лишени от статут, лишени от образование: децата на севернокорейските жени в Китай (Ню Йорк, Хюман Райтс Уоч, 2008).
След преразглеждане на севернокорейския наказателен кодекс през 2004 г. наказанията за нелегално преминаване на границата са олекотени в малка степен. Вж. Хагард и Ноланд, "Кризата със севернокорейските бегълци", с. 18.
Затворът Нонгпо е описан сравнително подробно в доклада на Дейвид Хаук "Скритият ГУЛАГ". В него е включена и сателитна снимка на този и на други затворнически лагери. Бивши затворници разказват, че е честа практика да се убиват бебетата на затворничките, защото бащите им са китайци. Ок Хи каза, че докато е била там, не е разбрала за случаи на детеубийства. Според нея е възможно тази практика да е прекратена през 2001 г., преди да бъде арестувана.
Глава 17. ОТВОРИ ОЧИ
Информацията за това как севернокорейците възприемат бегълците е взета от лекция, озаглавена "Как да се смачкват из основи схемите на враговете за разпространяване на чуждестранен начин на живот", осведомителна агенция на Работническата партия.
По въпроса за различните "планирани начини за бягство" от Северна Корея, на 18 ноември 2007 г. Блейн Хардън от "Вашингтон Прес" пише:
Един от евтините начини за бягство през Китай и Тайланд до Сеул, който изисква опасно прекосяване на реката, мъчителен път пеша и няколко ужасни седмици в тайландски имиграционен затвор, може да струва по-малко от 2000 долара, според четирима посредници тук. Бягство "първа класа" с фалшифициран китайски паспорт и самолетен билет от Пекин до Сеул върви на цени над 10000 долара. Целият процес отнема най-малко три седмици.
Глава 18. ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ
По въпросите, свързани с южнокорейската конституция и статута на севернокорейските бегълци съгласно тази конституция, вж. Хагард и Ноланд, "Кризата със севернокорейските бегълци". В заключението си те пишат (с. 75): "Ако позицията на Китай е неконструктивна, тази на Южна Корея може да бъде определена като двойствена, дори срамна."
Данните за броя на севернокорейските бегълци, установили се в Южна Корея, са предоставени от Южнокорейското министерство на обединението и са цитирани и в горепосочения доклад, с. 54. През 2008 г. има видимо увеличение в броя на бегълците, което може да се дължи на по-консервативното правителство в Сеул. Двете предходни правителства, на Ким Те Чжун и Но му Хьон, много внимаваха да избегнат конфликт с Пхенян интервюирах социолога Юн Ин Джин за статията си "Бягство към културния шок", Лос Анджелис Таймс, 2 март 2002 г.
Във връзка с програмата за обучение на бегълците в Ханауон вж. Норимицу Ониши, "Севернокорейските бегълци преминават интензивен курс по приспособяване", Ню Йорк Таймс, 25 юни 2006 г.
Данните за икономиките на двете части на Германия са взети от книгата на Вернер Смолни и Матиас Кирбак "Разлики в заплащането между Източна и Западна Германия", Университет в Улм и Център за европейски икономически изследвания, Манхайм, 17 март 2004 г.
Най-разбираемата книга за следвоенна Южна Корея е тази на Майкъл Брийн, "Корейците" (Ню Йорк, Томас Дюн Букс, 1998).
Преди настоящата книга да влезе за печат, Ок Хи успя да прибере дъщеря си в Южна Корея, но все още водеше преговори за сина си.