Повече от осемдесет хиляди души се поддали на тази агитация, сред тях и бабата и дядото на Джун Санг. Бащата на неговия баща бил член на Японската комунистическа партия и дори лежал в японски затвор заради левите си убеждения. Но понеже самият той бил твърде стар и немощен, за да е от полза на новата държава, изпратил най-големия си син. Бащата на Джун Санг пристигнал на бреговете на този прекрасен нов свят през 1962 г. след двадесет и един часа на борда на ферибот, пътуващ през Японско море. Тъй като бил инженер, специалисти като него се търсели и той бил назначен на работа в цех на фабрика близо до Чхонгджин. Няколко години по-късно срещнал елегантна млада жена, която била дошла с родителите си от Япония горе-долу по същото време. Бащата на Джун Санг не изглеждал особено привлекателен, с прегърбени рамене и кожа с белези от акне, но бил интелигентен и грамотен. Семейството му казвало за него, че изглеждал като пират, но говорел като поет. Със своята любезност и упорство той успял да придума тази фина красавица да приеме предложението му за брак.
Родителите на Джун Санг успели да задържат достатъчна част от парите си, за да се радват на по-добър живот от повечето севернокорейци. Издействали си самостоятелна къща – лукс, благодарение на който разполагали с градина, в която да отглеждат зеленчуци. През 90-те години на севернокорейците било забранено да обработват собствена земя.
В къщата имало пет солидни дървени гардероба, натъпкани ни с качествени японски завивки и дрехи. (Севернокорейците спят на рогозки, които постилат на пода по традиционния азиатски обичай, като през деня ги навиват и прибират в ракли.) Севернокорейците оценявали материалното си положение по броя на гардеробите в дома, а пет били знак за истински просперитет. Те имали повече електроуреди от всички свои съседи – електрически вентилатор, телевизор, шевна машина, осемпистов магнетофон, фотоапарат, дори хладилник – рядкост в страна, където малко хора имат достатъчно прясна храна, която да охлаждат.
Но най-необикновеното било, че Джун Санг имал домашен любимец – рунтаво куче с бяла козина от корейската порода пхунгсан, подобна на шпиц. Въпреки че някои корейци в провинцията отглеждали кучета като селскостопански животни, най-вече заради пикантното задушено с кучешко месо, наречено "пошингтанг", било нечувано да се гледа куче като домашно животно. Кой би могъл да си позволи да храни още едно гърло?
Всъщност японските корейци, известни като "китачхосенджин" – заимствано от японската дума за Северна Корея, Кита Чосон, живеели в отделен свят. Имали отличителен акцент и обикновено се женели помежду си. Макар и далеч не богати според японските стандарти, били заможни в сравнение с обикновените севернокорейци. Пристигнали в новата страна обути с кожени обувки и облечени с хубави вълнени пуловери, докато севернокорейците носели брезент на краката си и дрехи от лъскав полиестер. Роднините им често им пращали японски йени, които можели да се използват в специални магазини за твърда валута, в които продавали електроуреди. Някои от тях дори си били докарали автомобили, макар че те бързо се разваляли поради липсата на резервни части и били дарявани на правителството на Северна Корея. Години след пристигането им японските корейци били посещавани редовно от своите роднини, които пътували с ферибота "Мангьонгбонг-92", носейки пари и подаръци. Фериботът се управлявал от проправителствената Чхосен Сорен, а посещенията в Северна Корея се насърчавали, за да се вкарва валута в страната. Режимът вземал част от парите, изпращани от роднини. Въпреки благосъстоянието си обаче японските корейци били поставени ниско в севернокорейската йерархия. Макар и доказани комунисти, които се отказали от комфортния си живот в Япония, те били поставени в групата на враговете. Режимът не можел да има доверие на никого с пари, който не е член на Работническата партия. Те били сред малкото севернокорейци, които имали право на достъп до външния свят и точно този факт ги правел ненадеждни; силата на режима се криела основно в способността му да изолира напълно своите граждани.
Новите имигранти от Япония бързо изоставяли идеализма си. Някои от първите, пристигнали в Северна Корея, пишели писма на роднините си у дома, предупреждавайки ги да не идват, но тези писма били конфискувани и унищожавани. През 70-те години била предприета чистка на много от японските корейци, включително някои изтъкнати личности от Чхосен Сорен, като лидерите били екзекутирани, а техните семейства – изпратени в лагери.