След идването си на власт през 50-те години комунистите възстановили заводите, които били бомбардирани в двете последователни войни, и ги национализирали. "Нипон Стийл" станал завод за желязо и стомана "Кимчхек" – най-големият в Северна Корея. Ким Ир Сен изтъквал промишлената мощ на североизточната част като светъл пример на неговите икономически постижения. И до днес жителите на Чхонгджин не знаят много за историята на своя град – той действително изглежда като място без минало, защото режимът в Северна Корея не признава никакви постижения на японците. В Корейската народнодемократична република престижът и населението на Чхонгджин непрестанно нараствали, като до началото на 70-те години той се превърнал във втория по големина град в страната с население от 900 000 души. (Смята сe, че оттогава то е намаляло до 500 000 души, което прави Чхонгджин третия по големина град след Хамхунг.)
Чхонгджин – "железният град", както понякога го наричат, имал нарастващо икономическо и стратегическо значение заради стоманолеярните заводи. Фабриките правели часовници, телевизори, синтетични влакна, лекарства, металообработващи машини, трактори, плугове, стоманени листове и муниции. Ловели се раци, сепии и други морски дарове за износ. Районът на пристанището бил определен за корабостроене. Навсякъде по крайбрежието севернокорейците превземали японските военни съоръжения и изграждали ракетни бази, насочени срещу Япония. Въпреки това околните населени места запазили функцията си за заточаване на изгнаници – членове на групите на враговете и на колебаещите се били заселвани в миньорските градове, както направили с бащата на Ми-ран. Но град от такова значение като Чхонгджин не можел да бъде оставен в ръцете на ненадеждни хора. Режимът се нуждаел от лоялни кадри от групата на най-верните, за да е сигурен, че градът следва партийната линия. Чхонгджин имал свой собствен управляващ елит. Те живеели съвсем близо до низвергнатите. Взаимодействието между тези две групи, намиращи се в двата противоположни края на севернокорейската социална система, придавало на Чхонгджин необикновена динамика.
Сонг Хи Сук била сред най-верните последователи на режима. Работничка във фабрика и майка на четири деца, тя била образцов гражданин на Северна Корея. Декламирала лозунгите на Ким Ир Сен без капка съмнение. Педантично спазвала правилата. Г-жа Сонг (както се наричала, след като се омъжила, защото жените в Северна Корея не вземат фамилиите на своите съпрузи) приемала режима с такъв възторг, че била почти като героиня от пропаганден филм. В младежките си години външният ѝ вид също подхождал за тази роля – въплъщение на истинската севернокорейска жена. Тя отговаряла точно на типа, предпочитан от режисьорите във филмовите студии на Ким Чен Ир – лицето ѝ било закръглено, благодарение на което изглеждала добре нахранена дори когато не била, а устата ѝ била с извити нагоре краища, благодарение на което изглеждала щастлива дори когато не е. С малкия си нос и живи, честни очи тя изглеждала доверчиваи искрена и всъщност била точно такава.
Вярата ѝ останала непоклатима дори след момента, в който би трябвало да осъзнае, че системата я е предала. "Живеех единствено за генерала Ким Ир Сен и за родината. Никога не съм мислела различно" – сподели тя първия път, когато се срещнахме.
Г-жа Сонг била родена в последния ден от Втората световна война, 15 август 1945 г. Тя израснала в Чхонгджин, близо до железопътната гара, където баща ѝ работел като механик. Когато избухнала Корейската война, гарата станала основна цел на бомбардировките, тъй като водените от САЩ сили на ООН се опитвали да прекъснат пътищата и комуникациите на комунистите по крайбрежната ивица. Американският линеен кораб "Мисури" и други бойни кораби обикаляли водите на Японско море, обстрелвайки Чхонгджин и други крайбрежни градове. Американските бойни самолети бръмчели във въздуха, плашейки децата. Понякога прелитали толкова ниско, че г-жа Сонг можела да види пилотите. През деня майката на г-жа Сонг бягала с шестте си малки деца високо в планината, за да ги предпази от опасността. През нощта се връщали, за да спят в укритието, изкопано от съседите пред къщата им. Г-жа Сонг треперела под тънкото одеяло, сгушена за закрила до майка си и своите братя и сестри. Един ден майката оставила децата сами, за да види как е баща им. Предишната нощ имало тежки бомбардировки и един от заводите за железопътни части бил разрушен. Тя се върнала плачеща и паднала на колене, удряйки глава в земята. "Баща ви е загинал" – ридаела тя, събирайки децата около себе си.