Извървяла четиридесетте минути до дома си, намиращ се зад основния спортен стадион в града, а очите ѝ били толкова замъглени от сълзи, че едва виждала тротоара, по който стъпвала. Баща ѝ спял у дома. При звука на стъпките ѝ се събудил.
– Какво е станало? Да не би някой от пациентите ти да е починал? – попитал разтревожено. Знаел колко чувствителна била дъщеря му, когато ставало въпрос за пациентите ѝ.
Д-р Ким рухнала в ръцете на баща си. Никога не била плакала толкова много, нито когато приятелят ѝ я изоставил, нито когато бракът ѝ се разпаднал и ѝ отнели детето, нито когато баща ѝ получил удар. Това били нормални житейски нещастия. Въпреки че като лекар била запозната с преходността на човешкото тяло, както и с факта, че то е смъртно, д-р Ким никога не смятала, че това може да се случи с Ким Ир Сен.
Колегите ѝ се чувствали по същия начин. Докато работели през нощта в тъмните коридори на болницата, те обсъждали различни конспиративни теории. Според една от тях Ким Ир Сен бил убит от американски подстрекатели на военни конфликти, които искали да саботират предстоящата среща на върха с южнокорейския президент Ким Йонг Сам
– Един от основните стълбове на севернокорейската пропаганда е, че САЩ правят всичко възможно да задържат Корейския полуостров разделен.
Първите дни след смъртта на Ким Ир Сен минали като в сън. Шокът и недоспиването попречили на д-р Ким да забележи веднага бедата, която заплашвала собствения ѝ дом. Баща ѝ бил в депресия още след като болестта му го принудила да се пенсионира. Смъртта на Великия вожд била повече, отколкото можел да понесе. Останал в леглото и отказал да яде.
– Ако велик човек като Ким Ир Сен може да умре, защо недостойно създание като мен да живее и да консумира храна? – викал той.
Д-р Ким се опитала да го убеди с разумни доводи. Подлъгвала го, крещяла, заплашвала.
– Ако не ядеш, и аз няма да ям. Всички ще умрем заедно – казала му тя. И майка ѝ заплашила да започне гладна стачка. Д-р Ким довела секретаря на Работническата партия от болницата, за да го убеди. Опитала се да запази силите на баща си, като му правела венозни вливания.
Баща ѝ започнал да бълнува. Ту възхвалявал Ким Ир Сен, ту го ругаел. Един ден говорел за любовта си към вожда и че не може да живее без него, на другия шепнел, че смъртта на Ким Ир Сен била доказателство, че цялата севернокорейска система се е провалила. Поискал от дъщеря си да донесе хартия от болницата. Успял да събере сили да се понадигне и надраскал бележка:
Последното ми желание като член на Работническата партия е дъщеря ми да продължи моето дело. Моля, направете я добър и лоялен служител на партията.
Дал писмото на д-р Ким и я помолил да го занесе на партийния секретар на болницата. После взел още един лист хартия. На него с разкривени линии нарисувал нещо като пирамида от имена и числа. Изглеждали като драсканици на луд. Д-р Ким помислила, че баща ѝ си е загубил ума.
Той я подканил с жест да седне до него. Гласът му едва-едва се чувал.
– Това са роднините ни в Китай. Те ще ти помогнат – казал ѝ той.
Било семейно дърво. Д-р Ким била шокирана. Възможно ли е баща ѝ да се опитва да ѝ каже да напусне родината, за да отиде в Китай? Лоялният ѝ баща, който избягал от Китай и който още докато седяла на коленете му като малко дете, я учел да обича Ким Ир Сен? Може ли той да е предател? Първоначалната реакция на д-р Ким била да скъса написаното, но не можела да унищожи последните думи на баща си. Затова взела малка метална кутийка с катинарче, един от последните останали спомени от детството ѝ. Сгънала хартийката и я заключила вътре.
Останките на Ким Ир Сен били положени в подземен мавзолей, тялото му било балсамирано и изложено на показ според комунистическата традиция, започнала със смъртта на Владимир Ленин през 1924 г. Севернокорейското правителство организирало помпозно погребение, което продължило два дни, на 19 и 20 юли. Радио "Пхенян" съобщило, че на процесията са присъствали два милиона души, които вървели зад ковчега на Ким Ир Сен, обикалящ града върху покрива на кадилак, следван от церемониално маршируващи войници, духов оркестър и ескорт от лимузини с огромни портрети, украсени с цветя. Траурното шествие от сто автомобила тръгнало от площад "Ким Ир Сен", минало през тридесетметровата статуя на Великия вожд в центъра на града (най-голямата в страната) и завършило на Революционната арка, имитация на Триумфалната арка в Париж, но по-голяма. На следващия ден имало възпоминателна служба. Точно в 12.00 ч. Из цялата страна сирените завили, влаковете и корабите надули сбирките си, а хората стояли неподвижно в продължение на три минути. Траурният период приключил. Време било нацията да се връща на работа.