Ми-ран нямала музикалния талант на сестра си Ми-хи – колкото и влюбен да бил Джун Санг, всеки път, когато запеела, той потрепервал. Но учениците ѝ не били толкова взискателни. Щом започнела да пее, те обръщали оживените си личица към нея. Обожавали я и реагирали с подобаващ ентусиазъм. Ми-ран винаги съжалявала, че брат ѝ бил на почти същата възраст като нея и бил неин съперник вместо по-малък брат, когото да поучава и командва. Обичала работата си. Не се замисляла дали това, на което учела децата, било правилно или грешно. Това било единственото образование, което познавала.
В своята "Теория на социалистическото образование" от 1977 г. Ким Ир Сен пише, че "Научното и технологичното образование и физическата култура на народа могат да бъдат успешни единствено ако имат здрава политическа и идеологическа основа". Тъй като учениците на Ми-ран все още не можели да четат богатото творчество на Великия вожд (името му е свързано с повече от дванадесет книги, а това на Ким Чен Ир с още толкова), тя често им четяла откъси на глас. После карала децата да повтарят след нея основните идеи в хор. Когато сладко малко момиченце или момченце рецитира думи на Ким Ир Сен с тъничкия си детски глас, това винаги предизвиква широка усмивка у възрастните. След като приключели с идеологическото обучение, уроците преминавали към по-познати теми, но Великият вожд винаги фигурирал. Независимо дали им преподавали математика, наука, четене, музика или изкуство, децата били учени да благоговеят пред ръководството и да мразят врага. Например в учебника по математика за първи клас имало следните задачи:
Осем момчета и девет момичета пеят химни в чест на Ким Ир Сен. Колко деца общо пеят?
Момиче служи като пратеник на нашите патриотични войски по време на войната срещу японската окупация. То носи съобщения в кошница, в която има пет ябълки, но японски войник го спира на контролнопропускателен пункт. Той взема две от ябълките. Колко ябълки са останали в кошницата?
Трима войници от корейската народна армия убиват тридесет американски войници. По колко американски войници са убити от всеки от тях, ако те са убили равен брой вражески войници?
В буквар за първи клас, публикуван през 2003 г., е включено следното стихотворение, озаглавено "Къде отиваме?":
Една от песните, които учели в часовете по музика, била "Да застреляме американските копелета":
Читанките за първокласници разказвали истории за деца, които били бити, намушквани, изгаряни, заливани с киселина или хвърляни в кладенци от злодеи, които неизменно били християнски мисионери, японски копелета или американски империалистични негодници. Според една от популярните истории малко момче било ритано до смърт от американски войници, защото отказало да им излъска обувките. Те били изобразявани с клюнообразни носове, както евреите в антисемитските карикатури в нацистка Германия.
Ми-ран била чувала много за зверствата, извършвани от войските на САЩ по време на Корейската война, но не била сигурна на какво да вярва. В спомените на собствената ѝ майка тези войници, които минавали през града с военни джипове, били високи и красиви.
– Тичахме след тях – спомняла си майка ѝ.
– Тичали сте след тях? Не бягахте ли от тях?
– Не. Те ни даваха дъвки – разказвала майка ѝ.
– Искаш да кажеш, че не са се опитвали да ви убият? – Ми-ран не можела да повярва, когато чула версията на майка си.