В часовете по история децата били извеждани на екскурзия. Всяко от по-големите начални училища имало по една голяма стая, наречена Познавателен център "Ким Ир Сен", отделена за часовете, в които децата учели за Великия вожд. Децата от миньорските детски градини отивали в началното училище в Кьонгсонг на посещение в специалната стая, която се намирала в ново крило и била чиста, светла и по-топла от останалата част от училището. Работническата партия извършвала периодични проверки, за да се увери, че помещението се поддържа в безупречна чистота. Стаята била като свещен храм. Дори децата от детската градина знаели, че не могат да се кикотят, побутват или да си шепнат, когато са в специалната стая на Ким Ир Сен. Те събували обувките си и се подреждали тихичко. Приближавали се към портрета на Ким Ир Сен, правели дълбок поклон и казвали "Благодарим ти, татко".
Най-голямата атракция в това светилище бил макетът на родното място на Ким Ир Сен в Мангьонгде, село в покрайнините на Пхенян, покрит със стъклен купол. Децата надничали през стъклото към миниатюрната къщичка със сламен покрив и научавали, че там, в тази скромна атмосфера, се е родил Великият вожд, произхождащ от семейство на патриоти и революционери. Разказвали на децата как той викал антияпонски лозунги по време на въстанието от 1 март 1919 г., независимо че тогава Ким Ир Сен бил едва на седем години, и как хокал богатите земевладелци, защото бил комунист по душа от най-ранна възраст. Слушали как напуснал дома си едва на тринадесет, за да освободи своя народ. Маслените картини, подредени по стените на стаята, изобразявали подвизите на Ким Ир Сен в битката срещу японците. От гледна точка на севернокорейците, той почти сам нанесъл поражението на врага. Официалната история пропускала периода, който прекарал в Съветския съюз, и ролята на Сталин за поставянето му начело на страната.
На практика след смъртта си Ким Ир Сен изглеждал още по-велик, отколкото приживе. От Пхенян заповядали календарът да се промени. Вместо да отбелязват времето от раждането до смъртта на Христос, съвременната ера за севернокорейците щяла да започва от 1912 г. с раждането на Ким Ир Сен, а 1996 г. станала известна като Чучхе 84. По-късно Великият вожд бил провъзгласен за "вечен президент", управляващ страната мислено от своя мавзолей с климатична инсталация, намиращ се под Кулата на вечния живот. Ким Чен Ир приел званието Генерален секретар на Работническата партия и председател на Националния комитет по отбраната – най-високият пост в управлението. Макар да нямало съмнение, че той е ръководителят на държавата, отказът му от президентската титла в полза на мъртвия му баща бил доказателство за синовна вярност, като в същото време му давал възможност да упражнява власт от името на баща си, който бил искрено обожаван и много по-популярен от самия него. Преди 1996 г. той забранявал да му бъдат издигани статуи, не одобрявал закачането на негови портрети и избягвал публичните изяви, но след смъртта на баща си започнал да иска повече внимание. Същата година Министерството на образованието издало заповеди всички училища в страната да организират познавателни центрове "Ким Чен Ир". Те били точно като специалните зали за баща му, но вместо скромното селце Мангьонгде трябвало да се поставят макети на Пекту, вулканично възвишение, разположено от двете страни на границата между Китай и Северна Корея, където се твърди, че раждането на младия Ким е било възвестено от двойна дъга. Връх Пекту бил добър избор – корейците го почитали като родното място на митологичната фигура Тангун, син на бог и мечка, за който се смята, че е създал първото корейско царство през 2333 пр. Хр. Няма значение, че според съветските архиви Ким Чен Ир е роден в Хабаровск, в Далечния изток на Русия, докато баща му се биел заедно с Червената армия.
Преиначаването на историята и създаването на митове било достатъчно лесно в Северна Корея. През 1996 г. много по-трудно било да се издигне сграда. Стаята на Ким Чен Ир трябвало да бъде със същото качество като тази на баща му, но тъй като заводите не работели, почти не се намирали тухли, цимент, стъкло и дори дървени трупи. Най-трудно намиращият се материал било стъклото за прозорци, защото фабриката за стъкло в Чхонгджин била затворена. По това време, ако някой прозорец се счупел, го заковавали с дъска или пластмаса. Единственото място, където ценният материал все още се произвеждал, бил заводът в Нампо, пристанище на Жълто море, но училищата нямали пари, за да го купят. Училището в Кьонгсонг измислило план. Учениците и учителите трябвало да съберат известно количество от популярните керамични съдове, произвеждани от каолина в мините, и да ги занесат в Нампо, където пък имало солници. Те щели да разменят съдовете за сол, да продадат солта на печалба и да използват спечеленото, за да купят стъкла. Планът бил доста заплетен, но на никого не му хрумвала по-добра идея. Били инструктирани да построят стая на Ким Чен Ир със собствени средства като част от национална акция. Директорът молел учителите и родителите да се присъединят към групата, която да осъществи пътуването. Тъй като Ми-ран била енергична, изобретателна и най-вече надеждна, я помолили да отиде в Нампо.