Първоначалните им опити били плачевни. Първите партиди не можели да бъдат продавани на хората дори според ниските стандарти в Северна Корея. Г-жа Сонг и дъщеря ѝ изяли неуспешните курабии, за да не хабят ценните продукти. Накрая тя разбрала, че трябва да използва повече захар и подкваса. Добавила мляко към рецептата. Разделяли тестото в пет различни форми, за да прилича повече на бисквити – не много сладка и лесна за храносмилане лека закуска.
Г-жа Сонг ставала в 5.00 часа, за да пече. Конкуренцията била жестока и бисквитите ѝ трябвало да бъдат пресни. Нямала нито количка, нито дори щайга, от която да продава стоката си, затова слагала курабиите в пластмасов леген, който носела завързан за гърба си, сякаш бил бебе, докато стигнела до някоя по-голяма улица с много пешеходци и малко конкуренти. Обикаляла по пазарите и големия площад пред гарата. Гърбът още я болял и за да не е толкова непоносимо, сядала с кръстосани крака на земята и слагала курабиите на коленете си.
Тъй като болката не ѝ позволявала да стои права, тя викала на минувачите със същия ентусиазъм, с който като ръководител на инминбана призовавала хората да рециклират боклука си и да събират нощна тор за благото на родината.
– Куаджа съсейо – думите имали напевен ритъм на корейски. – Купете сладкиши.
Г-жа Сонг била роден търговец. Хората били привлечени от добротата ѝ. Ако искали бисквити, предпочитали да ги купят от нея вместо от многото д-руги жени, правещи същото. В края на четиринадесетчасовия работен ден изкарвала около 100 вона – 50 цента, и торбичка с продукти, понякога червени чушки или няколко буци въглища, които вземала в замяна на курабиите. Стигало ѝ, за да купи нещо за вечеря и продукти за следващата партида. Довличала се до къщи изтощена и заспивала. След няколко часа ставала, за да започне всичко отново. Но за разлика от преди, вече не си лягала гладна.
Хиляди жени на средна възраст правели почти същото като г-жа Сонг. Работели самостоятелно. Не държали сергии или магазини; не смеели да отварят павилиони, които били толкова разпространени в Русия по време на перестройката. Не знаели нищо за търговията освен това, на което ги учели – всяко частно начинание е проява на егоизъм. Но от глад и отчаяние преоткривали идеята за свободна пазарна икономика, което изисквало да забравят всичко, внушавано им цял живот чрез пропаганда. Разбрали, че уменията за бартерна търговия били ценни; по-издръжливите млади хора успявали да стигнат до най-отдалечените планини, за да съберат дърва за огрев, които г-жа Сонг не можела да събере сама, и ги заменяли за нейните курабии. Ако имаш стълба, можеш да събереш медни жици от електропроводите (вече нямало опасност от токови удари) и да ги продадеш за храна. Ако имаш ключ от изоставен завод, можеш да демонтираш машините, прозорците и подовите настилки, за да ги използваш за нещо друго.
Дали тави за курабии или ръчни колички, всичко се правело на ръка, защото нито един завод не функционирал. Жените разкъсвали стари парчета от брезент, разтапяли захвърлени парчета гума и разпердушинвали груби гуменки. Стари гуми, дървени врати и жици били използвани за направата на колички, с които да се пренася стоката от пазара до дома.
Хората се самообразовали. Един неграмотен миньор намерил книга за източна медицина и я изучавал съсредоточено, за да се научи да разпознава лечебните билки, които растели в планините около Чхонгджин. Станал толкова добър в познаването им колкото лекарите, но много по-добър в намирането им в затънтени места, защото бил по-издръжлив физически.
Лекарите също намерили други начини да печелят. Самите те нямали лекарства, но можели да извършват някои по-елементарни процедури в болницата или у дома. Най-доходни били абортите, които на практика били незаконни без специално разрешение, но въпреки това били често срещана форма на контрол на раждаемостта. Доколкото жените изобщо забременявали, защото гладът се отразявал отрицателно и на либидото, и на плодовитостта, семействата не искали да имат деца, които не могат да хранят. Когато преди години Ок Хи завела приятелка, за да ѝ направят аборт, струвало 400 вона – цената на 8 килограма ориз, но сега можело да се мине и с кофа въглища.