Тя познавала едно момче, Сонг чхол, на девет години. Идвало на пазара с баща си, грубоват мъж, на когото другите продавачи сложили прякора Крушата, защото това продавал. Но бизнесът с крушите не бил много успешен и Крушата не можел да изхранва семейството си.
– Защо не отидеш да си задигнеш нещо за ядене като другите момчета? – казал един ден Крушата на сина си.
Сонг чхол бил покорно дете. Приближил се до сергия, на която мъжете пиели алкохол и ядели някакъв рак. Когато се върнал при баща си, се оплакал, че го боли стомахът. Бил взел от земята развалени рибешки вътрешности. Починал от тежко хранително отравяне, преди Крушата да успее да похарчи последния си вон, за да плати на един носач да го закара в болницата.
Почти не минавал ден, в който г-жа Сонг да не се натъква на мъртви или умиращи. Въпреки всичко, през което минала със собственото си семейство, не можела да свикне с постоянното присъствие на смъртта. Късно една вечер, когато се прибирала у дома от пазара, решила да заобиколи през гарата с надеждата да намери купувач за няколкото непродадени курабии. Работниците метели площада пред гарата. Няколко мъже минали покрай нея, бутайки тежка дървена количка. Г-жа Сонг погледнала да види какво пренасят. Била купчина тела, може би пет-шест, хората, които умрели на гарата през нощта. Няколко кокалести крайника висели от количката. Една глава се люшкала безчувствено в такт с подрусването на колелата върху неравния асфалт. Г-жа Сонг се загледала. Главата била на мъж, около четиридесетгодишен. Очите му примигвали едва-едва. Все още не бил мъртъв, но бил достатъчно близо до смъртта, за да го отнесат.
Г-жа Сонг се замислила за собствения си съпруг и за сина си. Какъв късмет имала, че те поне починали у дома, в леглата си, а тя успяла да им организира прилични погребения.
Глава 11
СКИТАЩИ ЛЯСТОВИЧКИ
При честите си посещения на гарата в Чхонгджин г-жа Сонг най-вероятно се е разминавала с момче, облечено в тъмносиня униформа на заводски служител, която му била толкова голяма, че дъното висяло до коленете му. Сплъстената му коса гъмжала от въшки. Вместо обувки на краката си носел найлонови торбички. Възрастта му не можела да бъде точно определена. На четиринадесет бил не по-висок от едно осемгодишно американче.
Ако г-жа Сонг имала някоя останала курабийка, може би му е давала. Ако не, сигурно е минавала покрай него, без да му обръща внимание. Нищо в момчето не го отличавало от стотиците други деца, мотаещи се около гарата. Севернокорейците ги наричали "кочхеби" (скитащи лястовички) – деца, чиито родители са умрели или изчезнали в търсене на храна. Оставени сами да се грижат за себе си, те се скупчвали на гарата като врабчета, кълвящи трохи по земята. Били странно номадско явление в страна, където преди нямало бездомни хора.
Ким Хьок бил дребничък, но силен и хитър. Ако някой си купел нещо за ядене на гарата, той често го грабвал от ръката на човека, преди храната изобщо да достигне до устата му, и го поглъщал на една хапка. Продавачите покривали кофите със стока с плътни мрежи, за да ги предпазят от крадливците, но точно в момента, когато повдигнели мрежата, за да извадят нещо, той събарял кофата и грабвал каквото паднело на земята. Това били умения, придобити в съвсем ранна възраст и усъвършенствани по време на детството му, белязано от липсата на храна. Без тях нямало да оцелее дълго.
Историята за това как Хьок останал без дом и заживял на гарата е пример за срива на основната социална прослойка в Северна Корея. Хьок бил дете с привилегии, роден през 1982 г. в семейство с искрена вяра в комунистическите идеи. Баща му служил в елитно военно под-разделение, обучено да проникне в Южна Корея. По-късно бил награден с членство в Работническата партия и служба във военно предприятие, което изнасяло риба и гъби мацутаке срещу чуждестранна валута. Семейството на Хьок живеело в Сунам близо до завода за синтетични влакна, където работела майка му. Когато станал на две години, Хьок бил даден в центъра за дневни грижи на завода, заедно с децата на другите работещи майки.
Животът на момчето започнал да излиза от релси, когато майка му внезапно починала от сърдечен удар, докато той бил едва на три. Лицето ѝ останало просто неясен силует в главата му, а последният му спомен за нея бил свързан с миризмата на горящ тамян на погребението ѝ. Малко след това баща му се оженил повторно. Хьок и брат му Чхол, който бил с три години по-голям, често се карали с мащехата си, най-вече за храна.