След като загубил надежда, че ще намери баща си, Хьок нямал причина да стои в Чхонгджин. Започнал да се вмъква във влакове. Било лесно. Те се клатушкали бавно по нащърбените релси, често спирайки непредвидено. Хьок се затичвал след влака и се хващал за парапета между вагоните, набирайки се нагоре на силните си ръце. Купетата били толкова препълнени, че полицията не можела да си проправи път, за да провери разрешителните за пътуване и билетите. Хьок и без това не обичал затворените пространства, предпочитал да се покатери на покрива. Влаковете били леко заоблени отгоре, наподобяващи формата на хляб. Намирал си равно местенце в средата, където да легне плътно прилепен, за да избегне електрическите жици, минаващи отгоре. Използвал вързопчето, което носел, за възглавница и така лежал по гръб часове наред, полюшван от движението на влака, съзерцавайки облаците, движещи се в небето.
Първо се придвижил само до покрайнините на града. Върнал се в Кьонгсонг, където като дете задигал круши и царевица. Сега било по-трудно да се краде, защото земеделските стопанства били завардени от въоръжени пазачи, затова Хьок продължил по-нататък. Върнал се в дома за сираци и Онсонг. Дотогава положението в Онсонг вече не се различавало много от това в Чхонгджин. Гъстите гори, които помнел около сиропиталището, били оголени по същия начин. Той знаел, че само на няколко километра оттам, отвъд хребета на ниските хълмове, които се виждали от прозорците на спалнята му, като тънка сива панделка се извивала река Тумън, която продължавала, докъдето стига погледът. А от другата страна на реката се простирала земя, където дърветата все още били с кората си, а нивите не се пазели с пушки.
Тази земя била Китай.
Границата между Китай и Северна Корея се простира на 1 400 км по протежението на две реки, извиращи от заспалия вулкан, известен на корейците като планината Пекту, а на китайците като планината Чхангбе. На юг при реката Ялу е известното място, където китайските войски отблъснали американските сили по време на Корейската война. Голяма част от официалната търговия между Китай и Северна Корея днес се осъществява през Ялу, най-вече при устието ѝ близо до Жълто море. В сравнение с Ялу Тумън изглежда като плитко поточе със слабо течение. На север криволичи, очертавайки североизточната граница на Северна Корея, като се разлива на югозапад от Владивосток. Реката е толкова тясна, че дори през дъждовния сезон, когато водата се покачва, може лесно да се преплува.
На момчетата от сиропиталището им било забранено да играят близо до Тумън. Цялата брегова ивица била затворена военна зона. Ако се приближели твърде много, плувайки в някой от притоците, граничната полиция ги гонела. Бреговете на реката били равни и песъчливи без никаква висока растителност, която да осигури прикритие. Но на час или два пеша на юг от Онсонг се намирал рядко заселен район с храсти и високи треви по брега. Граничарите били разположени достатъчно далеч един от друг, за да е възможно човек да се промъкне незабелязано, когато се стъмни. Пазачите били по двама на пост, така че единият да може да спи, докато другият наблюдава, но след 1.00 часа често и двамата заспивали.
За първи път Хьок прекосил Тумън в края на 1997 г. Бил сухият сезон и нивото на реката било ниско, а песъчливите брегове от двете страни на границата сякаш се опитвали да се докоснат като протегнати едни към други човешки пръсти. Но водата била леденостудена и когато Хьок стъпил в нея, студът го ударил като юмрук в стомаха. Въпреки че водата стигала само до гърдите му, течението непрекъснато го отнасяло надолу. Повлякло го толкова надалеч, че пресякъл по диагонал. Когато най-накрая успял да изпълзи на другия бряг, дрехите му били твърди като доспехи, замръзнали заради студения въздух.
Преди това Хьок не се интересувал много от Китай – още една комунистическа страна, бедна като неговата, мислел си той. На пръв поглед не изглеждала много по-различна, но докато вървял навътре, видял ниви със събрана реколта, простиращи се на километри наоколо. До малките къщички от червени тухли имало хамбари с олющена царевица, която стигала чак до керемидените покриви, и дървени решетки с извиващи се по тях стъбла на тиква и боб. Влязъл в малко градче. Било доста по-оживено, отколкото очаквал, с таксита, моторетки и рикши. Табелите били на китайски и на корейски. С радост разбрал, че много от жителите, макар китайски граждани, били от корейски произход и говорели неговия език. Веднага разпознали, че е от Северна Корея, и то не само заради опърпаните му дрехи. На петнадесет години той бил висок едва 1.40 см, но главата му била твърде голяма за тялото, очевиден признак на хронично недохранване. Когато децата не се хранят добре дълго време, главите им се развиват нормално, но крайниците им спират да растат.