На един пазар Хьок се запознал с мъж, който продавал използвани съдове, бижута и вехтории. Той попитал Хьок дали може да донесе малко ютии от Северна Корея, от старомодните, които се нагряват на нагорещени въглища. Почти всички севернокорейски семейства имали такива у дома, но хората вече рядко ги използвали, особено след като всичките им дрехи били от синтетични материали. Хьок можел да купи ютии от Северна Корея за нищожни пари и да ги продаде в Китай за сума, равняваща се на 10 щатски долара на парче. Това били повече пари, отколкото някога бил виждал през живота си. С печалбата си се върнал в Северна Корея и купил още неща, които да продаде. Грънци, бижута, картини, нефрит. Купил "подеги", шал, който корейските жени традиционно използват, за да носят бебетата. Завързвал всичко за гърба си с шала, за да може да носи повече, отколкото се побира в раница.
Хьок започнал редовно да преминава границата. Научил кои са местата, където граничната охрана е невнимателна, мързелива или корумпирана. Разбрал, че е по-добре да съблечеш всичките си дрехи, преди да влезеш в реката. Научил се да пази равновесие, докато върви през водата, държейки дрехите и стоките високо над главата си (плътно увити с найлон, за да не се разпилеят, ако се спъне). Никога не оставал дълго в Китай, защото го предупредили, че китайската полиция има заповед да предава на Северна Корея всеки неин гражданин, когото намери от другата страна на реката.
Спрял да краде. Ако му се приискало да яде нудели, си купувал със свои пари. Купил си панталони, тениска, синя непромокаема шуба и маратонки, за да не изглежда като беглец. Опитвал се да влезе в правия път и сам да контролира живота си. Купуването на стоки на частен пазар и продажбата им срещу печалба сами по себе си били незаконни, но преминаването на международна граница без разрешение за пътуване утежнявало престъплението. На шестнадесет по закон Хьок вече бил пълнолетен и оттук нататък всички негови постъпки можели да имат сериозни последствия.
Глава 12
ОПАСНО БЕЗРЕДИЕ
Севернокорейците имат много думи за затвор, също както ескимосите за сняг. Човек, който е извършил дребно нарушение, например да не отиде на работа, може да бъде изпратен в "чипкюлсо", място за задържане на нарушители, ръководено от Народната служба по безопасност – полицейско звено на по-ниско ниво, или пък в "родонг талльонде", Трудов лагер, където присъдата е месец или два тежък физически труд, например павиране на път.
Най-известните затвори са "куанилсо", което означава "места за контрол и управление". Всъщност те представляват група от трудови лагери, които се простират на километри в най-северните планини на страната. Сателитното разузнаване предполага, че побират около 200 000 души. Следвайки примера на съветския гулаг, Ким Ир Сен създал тези лагери малко след като поел властта, за да отстранява бързо всеки, който се опита да постави под съмнение авторитета му. Политически съперници, наследници на земевладелци, хора, помагали на японците, или християнски свещеници. Някой, когото са хванали да чете чуждестранен вестник. Човек, който след като е пийнал повечко, се е пошегувал с ръста на Ким Чен Ир. Да обидиш ръководството е най-сериозното от така наречените "противодържавни престъпления". Жена, работеща в завода на г-жа Сонг, била изпратена в лагер, защото написала в дневника си нещо, което било в разрез с политическата линия на партията. Севернокорейците, които познавам, често шепнат за някого, когото са познавали или за когото са им разказвали, който изчезнал посред нощ и повече нищо не се чуло за него. Присъдата в "куанилсо" е за цял живот. Често изпращат там и деца, родители, братя или сестри, за да се прекъсне линията на "нечистата кръв", която се смята, че продължава три поколения. Тъй като съпрузите не са кръвни роднини, обикновено тях ги оставят, но ги принуждават да се разведат. Не се знае много какво се случва в "куанилсо", а малцина излизат оттам, за да разкажат.
Друг вид трудов лагер е "кьохуасо", което означава "просветителски център", отразявайки привидната цел на лагерите да излекуват онези, които проявяват егоизъм. Те са за неполитически затворници, хора, които прекосяват незаконно границите, извършват контрабанда или просто имат частен бизнес. Тези лагери били по-малко ужасяващи от политическите, защото на теория затворникът може да бъде освободен, ако оцелее.