Ким Хьок бил арестуван малко след като навършил шестнадесет. Бил отседнал в дома на приятел в Онсонг, недалеч от сиропиталището, което било най-близкото понятие дом, което познавал, и винаги нещо го влечало към него. Тъкмо се бил върнал от едно от многото си пътувания до Китай, което се оказало фатално, защото привлякъл вниманието на полицията.
Хьок чакал августовската жега да поотпусне, за да отиде да нацепи малко дърва. Около четири следобед излязъл на двора зад къщата. Забелязал мъж, след това още един, които го наблюдавали. Виждал ги достатъчно добре, за да забележи, че не носят униформи, но имало нещо напрегнато в погледите им, което му подсказало, че търсят него. Взел брадвата си и тръгнал бавно към предната част на къщата, мислейки, че ще може бързо да прескочи оградата и да избяга. Но отпред имало още мъже. Общо осем. Той останал на мястото си и започнал да цепи дърва, сякаш звукът от разцепването на дървесината можел да прогони собствения му страх и да успокои препускащия му пулс.
Тайната полиция отвела Хьок в административна сграда в центъра на Онсонг. Оказало се, че са от Поуибо, националната служба за сигурност, която разследва политически престъпления. Било по-сериозно, отколкото мислел. Докато бил в Китай, Хьок начертал карта на няколко китайски търговци, които искали да се вмъкнат в Северна Корея. Това било равносилно на държавна измяна съгласно член 52 от Наказателния кодекс на Северна Корея, "Предателство към родината": "Всеки гражданин на Републиката, който избяга в чужда страна или премине на страната на врага, включително ако търси убежище в чуждо посолство... (или) помага на служба или на граждани на враждебна страна, като им служи като водач или преводач, или като предоставя морална или материална подкрепа... се наказва със смъртна присъда."
Полицията бързо измъкнала самопризнание с помощта на дървена пръчка. Уд-ряли Хьок по гърба, раменете, краката, глезените, ръцете, навсякъде, но не и по главата, защото искали да остане в съзнание. Той се свивал като пашкул, за да се предпази от ударите. Нямали собствен арест, само кабинети. Държали го затворен в стая, която била толкова малка, че не можел да легне, а дори само допирът на насиненото му тяло до стената бил ужасно болезнен. През нощта не можел да спи, но през деня се унасял в сън или в някакво друго състояние на забрава, въпреки че го биели. Хьок нямал предстаиа какво да очаква. Въпреки всичките му нарушения той бил арестуван само веднъж – когато на десет години откраднал оризовите кексчета. Бил типът дете, което винаги се измъквало от затруднено положение. Сега се отнасяли с него като със сериозен престъпник, като с възрастен. Почувствал се в капан, победен и изгубил достойнството си. По време на разпита бръщолевел. Щял да каже на мъчителите си всичко, което искали да чуят, но единственото, което ги интересувало, било да намерят китайските търговци, а Хьок нямал представа къде са.
След няколко месеца го прехвърлили в обикновен общински затвор, където побоят започнал отново.
Нямало съдебен процес. Накрая Националната служба за сигурност свалила обвиненията в измяна срещу него, защото не могла да намери китайските търговци, а не искала да държат нея отговорна. Вместо това Хьок бил обвинен в незаконно преминаване на националната граница. Това било сериозно престъпление, което се наказвало с три години в трудов лагер.
Кьохуасо № 12 се намира в покрайнините на Херьонг, друг граничен град, на около 65 км от Онсонг. Хьок бил откаран дотам с влак, в който пътувал с белезници. На гарата чакали и други затворници. Завързани заедно със здрави въжета, те минали през града към планините, където се намирал лагерът. Някакъв мотор изръмжал и тежката желязна порта бавно се отворила с пронизително скърцане, за да влязат новодошлите. Над входа имало цитати от Ким Ир Сен. Хьок бил твърде уплашен, за да вдигне поглед и да ги прочете.
Първо го завели в клиника, където го премерили и претеглили. В лагера нямало униформи и затворниците носели собствените си д-рехи. Ако ризата имала яка, я откъсвали, защото яките били признак на социален статус, който не подхождал на затворените в трудовия лагер. Всички дрехи в ярки цветове били конфискувани. Синьото яке, което Хьок купил в Китай, му било взето от охраната. друг затворник му взел маратонките.
В трудовия лагер имало около 1500 затворници, доколкото Хьок можел да прецени, всичките по-възрастни мъже. Той със сигурност бил най-дребният, но не и най-слабият. Агентите на службата за сигурност го хранели учудващо добре – имали много малко затворници, затова им купували нудели от пазара. След първото ядене в затвора Хьок разбрал защо по-възрастните мъже изглеждали толкова кокалести и мършави, защо раменете им стърчали изпод дрехите като закачалки. Давали им нещо, което наричали топка ориз, но всъщност било по-скоро царевица, люспи, кочани и листа. Било не по-голямо от топка за тенис и се побирало в ръката на Хьок. Това била вечерята. Понякога към нея им давали по няколко зрънца боб.