Затворниците трябвало да работят от 7.00 часа до залез слънце. Лагерът бил същински кошер, гъмжащ от различни производствени дейности, имал склад за дървен материал, завод за тухли, мина и обработваема земя. В трудовите лагери се произвеждало всичко – от мебели до велосипеди. Хьок бил зачислен към трудова бригада, която сечала дърва. Понеже бил нисък, той трябвало да записва колко дърва са събрали другите. Трябвало и да следи графика на почивките на затворниците. Как очаквали да упражнява власт над мъже, които били с десет години по-възрастни от него?
– Всяко наказание, което получат те, получаваш и ти – изръмжал един от пазачите, който възложил работата на Хьок. – Ако някой от тях се опита да избяга, ще бъде застрелян. Ти също.
Един човек наистина се опитал да избяга, но не докато Хьок бил на смяна. Мъжът се измъкнал от бригадата си и тръгнал да тича през гората, търсейки път за бягство. Но оградите на лагера били високи почти 3 метра и завършвали с остра като бръснач бодлива тел. Мъжът тичал из гората цяла нощ и накрая се върнал на главната порта, молейки за милост. Пощадили живота му, посочвайки като мотив "великодушието на Любимия ръководител".
Затворниците прекъсвали работа само за хранене, сън и идеологически лекции. По време на новогодишните празници трябвало да повтарят новогодишното послание на Ким Чен Ир, докато не го научели наизуст дума по дума: "Тази година народът ни трябва да ускори общия прогрес, придържайки се строго към приоритетите, особено важни за нашата идеология, оръжия, наука и технологии."
През нощта мъжете спели на голия бетонен под по петдесет в стая. Имали само няколко одеяла и затова се скупчвали близо един до друг, за да се топлят. Понякога под едно одеяло спели десетима мъже. Нощем били толкова изтощени, че не можели да говорят, но взаимно си чешели гърбовете или си разтривали краката, за да се отпуснат и да заспят. За да се съберат повече под едно одеяло, те често спели с крака до главата на съседа, по този начин можели и взаимно да си разтриват ходилата. Когато пристигнал, Хьок се страхувал от затворниците също толкова, колкото и от пазачите. Очаквал безскрупулни престъпници, страховити, агресивни мъже, сексуални хищници. Но един от страничните ефекти на глада бил загубата на либидото. В лагера нямало почти никаква сексуална активност, а рядко имало и побои. С изключение на мъжа, който откраднал обувките на Хьок, затворниците били почти толкова свирепи, колкото момчетата, с които се мотаел на гарата. Повечето били "икономически престъпници", заловени на границата или на пазара. Тези, които наистина крали, не били вземали нищо друго освен храна. Един от тях бил четиридесетгодишен животновъд, който работил в кооперативно стопанство за отглеждане на добитък. Престъплението му било, че не докладвал за раждането на мъртво теле, а вместо това го отнесъл у дома си, за да нахрани жена си – и двете си малки деца. Когато Хьок се запознал с него, той вече бил излежал пет от десетте години, на които бил осъден. Хьок често спял под одеялото до него, сгушвайки главата си на рамото му. Мъжът бил благ и с приятен глас, но един от старшите пазачи никак не го харесвал. Съпругата и децата му дошли два пъти на посещение, но не им позволил да го видят, нито да изпратят храна, привилегия, запазена само за най-облагодетелстваните затворници.
Човекът умрял от глад. Станало тихо, заспал и не се събудил. Било често явление някой да умре през нощта. Обикновено спящите най-близо до него забелязвали, защото умиращият изпускал урина от пикочния си мехур и на устните му се появявали малки балончета, докато течността изтичала от тялото му. Обикновено до сутринта никой не си правел труда да махне тялото.
– А, еди-кой си е мъртъв – отбелязвал някой от мъжете с безразличие, преди да съобщи на пазачите.
Телата се кремирали на същия хълм, където мъжете сечали дърва. Семействата не били уведомявани, докато не дойдели на посещение. Само в стаята на Хьок всяка седмица умирали по двама-трима мъже.
– Никой никога не мисли, че ще умре. Всички мислят, че ще оцелеят и ще видят отново семействата си, но после то просто се случва – каза ми Хьок години по-късно, когато вече живееше в Сеул. Малко преди това се беше върнал от конференция по правата на човека във Варшава, където беше говорил. След това отишъл на обиколка в "Аушвиц" и го сравнил със своя собствен опит. В трудовия лагер, в който бил държан, не затваряли никого в газова камера. Ако някой бил твърде слаб, за да работи, го изпращали в друг затвор. Въпреки че някои били екзекутирани, а други пребивани, основното средство за наказание бил гладът. Това бил предпочитаният от режима начин за елиминиране на враговете.