Трудно е да се потвърди разказът на Хьок за живота му в Кьохуасо № 12, но е невъзможно да се опровергае. Подробностите, които описва, са сходни с тези на други избягали севернокорейци, бивши затворници и пазачи.
Освободили го от Кьохуасо № 12 през юли 2000 г. Заедно с времето, прекарано под полицейски арест, той излежал двадесет месеца от тригодишна присъда. Казали му, че помилването му е по случай предстоящата годишнина от основаването на Работническата партия. Хьок бил убеден, че го пуснали, за да освободи място за прииждащите нови затворници. Севернокорейският режим имал по-големи врагове от Ким Хьок.
"Проблемът с храната създава анархия" – оплакал се Ким Чен Ир в реч, която изнесъл в университета "Ким Ир Сен" през декември 1996 г. Предупредил, че възникването на частни пазари и търговия ще доведе до "срив и разпадане" на Работническата партия, както "беше доказано от примера на Полша и Чехословакия". Като всеки друг световен лидер той разбирал напълно клишето, че абсолютисткият режим се нуждае от абсолютна власт. Всичко добро в живота е дадено от правителството. Той не можел да толерира хора, които сами си осигуряват храна или купуват ориз със собствени пари. "Ако оставиш хората сами да решават проблема с храната, това само ще увеличи броя на пазарите на земеделски стопани и на амбулантните търговци. Освен това така се създава егоизъм между хората, който може да доведе до разклащане на устоите на партийната система. Това беше доказано от примера на Полша и Чехословакия."
Със стабилизирането на положението с недостига на храна Ким Чен Ир усетил, че по време на кризата е бил твърде толерантен и че трябва да спре либерализацията. Затворите се пукали по шевовете от новоизмислени престъпници – продавачи, търговци, контрабандисти, учени и техници, обучени в Съветския съюз или Източна Европа, някога комунистически страни, които предали комунистическите идеали. Режимът отвръщал на удара, нарочвайки всеки, който по някакъв начин би могъл да представлява заплаха за статуквото.
Ким Чен Ир изпратил и подкрепления, които да патрулират по цялата граница с Китай. По стесненията на река Тумън, където Хьок минавал от другата страна, били поставени допълнителни постове. Севернокорейците призовали и китайското правителство да залавя и репатрира избягали хора. Китайски полицаи под прикритие започнали да обикалят пазарите и други места, където севернокорейски бегълци биха могли да търсят храна. Позволили на Северна Корея да изпрати свои собствени агенти под прикритие в Китай, които понякога се престрували на бегълци.
Ако не правели нищо друго, освен да преплуват реката, за да намерят храна, избягалите можели да се разминат само с няколко месеца затвор, но всеки, когото хванели да търгува отвъд границата или да контактува с южнокорейци или мисионери, бил изпращан в трудов лагер.
Дори бездомните деца не били пощадени от строгите мерки. Ким Чен Ир осъзнал, че системата му не може да оцелее, ако гражданите, независимо от възрастта им, се возят във влакове без разрешения за пътуване и газят през реката до Китай. Той заповядал да създадат така наречените центрове 927, кръстени на датата 27 септември 1997 г., които представлявали приюти за бездомни хора. Центровете нямали отопление, нито предлагали много храна или добри хигиенни условия. Бездомните веднага ги възприели като затвори и полагали огромни усилия да не попаднат там.
Чхонгджин понесъл най-големия удар от затягането на контрола. Като столица на провинция, която била превърната в дом на изгнаници, дисиденти и бунтари още от времето на император Чосон, Чхонгджин отново бил в противоречие с политическия център. Доставките на храна в Северен Хамгьонг спрели по-рано, отколкото тези в други части на страната. Според някои Ким Чен Ир нарочно отрязал снабдяването на провинцията, защото я смятал за по-малко лоялна. Може би с изключение на Хамхунг, процентът хора, страдащи от недохранване в Чхонгджин, бил най-високият в държавата. Но резултатът от това бил, че нелегалната икономика в града се развила по-бързо.