– Защо правителството просто не ни остави да си живеем живота? – роптаели жените на пазара.
– Вече никой не слуша какво казва ръководството – каза ми години по-късно млад мъж от Чхонгджин.
Като всички останали градове в Северна Корея и Чхонгджин се бил отклонил от партийната линия. До 2005 г. пазарът Сунам в Чхонгджин станал най-големият в страната, с по-голямо разнообразие на стоки и от тези в Пхенян. Продавали се ананаси, кивита, портокали, банани, германска бира и руска водка. На пазара можели да се купят и нелегални DVD-та с холивудски филми, макар че продавачите ги държали скрити. Открито се предлагали чували с ориз и царевица, изпратени като хуманитарна помощ. Сексът се продавал също толкова явно. Проститутките пред гарата в Чхонгджин вече не си правели труда да прикриват целите си. В сравнение с праволинейния Пхенян, Чхонгджин бил като Дивия запад.
Ким Чен Ир не можел да остави третия по големина град да се отклони от твърдата линия на Работническата партия. Макар в този момент да били затворени заради липсата на гориво, неговите стоманолеярни заводи, фабрики за синтетични влакна и машиностроителна индустрия били основна част от промишлената сила, която той се надявал да възстанови. От военна гледна точка Чхонгджин бил от изключително значение заради близостта си до Япония – най-големият враг на Северна Корея след САЩ. Крайбрежната ивица на юг от Чхонгджин била осеяна с военни съоръжения, насочени към Япония, включително ракетната база Мусудан Ри, където през 1998 г. било извършено опитно изстрелване на ракета с далечен обсег.
Година след смъртта на баща му Ким Чен Ир започнал чистка на 6-и армейски корпус, базиран в Чхонгджин. Той бил един от двадесетте пехотни корпуса от милионната армия на Северна Корея. Щабът му бил в Нанам, район на юг от центъра на града и на север от каменовъглените мини. Късно една нощ хората чули глухия шум от моторите на десетки камиони и танкове и усетили лютивите изпарения от изгорели газове. Целият корпус от три хиляди души с техните танкове, камиони и бронирани автомобили се изтеглял от града. Конвоите първо се събрали около гарата в Нанам, след това бавно тръгнали по неравния път, изпълвайки въздуха с ужасен грохот. Местните жители изтръпнали от ужас, но не посмели да се измъкнат от завивките си, за да погледнат навън.
Нито дума за това не излязла в "Родонг Синмун", нито в новините. Било невъзможно да се получи информация от първа ръка, защото Севернокорейската народна армия обикновено мобилизирала войниците за десет години, зачислявайки ги далеч от родните им градове без никакви възможности да установят контакт със семействата си.
Поради липсата на новини се разнесли слухове. Дали армията се подготвя за дългоочакваната война с американските империалисти? Или става въпрос за инвазия на Южна Корея? Или държавен преврат? Разпространила се историята, че били осуетени плановете на офицерите от 6-и армейски корпус да превземат пристанището в Чхонгджин и военните съоръжения, докато други заговорници в Пхенян планирали да извършат атентат над Ким Чен Ир.
В болницата д-р Ким чула от свой пациент, че конспираторите били подпомогнати финансово от китайски бизнесмени.
В детската градина учителите се събрали в стола, слушайки напрегнато твърденията на готвача, че негов роднина бил един от съзаклятниците. Той им съобщил, че заговорът е финансиран от южнокорейския президент Ким Йонг Сам.
Учителка в училището твърдяла, че видяла да отвеждат неин съсед, който бил свързан с един от конспираторите, заедно с тримесечното му бебе заради нечистата им кръв. Камионът дошъл за него късно през нощта.
– Хвърлиха бебето отзад като парче дърво – шепнела учителката. Образът на бебето, търкалящо се в задната част на камиона, ужасил Ми-ран и тази потресаваща сцена се връщала години наред в мислите и сънищата ѝ.
Накрая целият 6-и корпус бил разпуснат и заменен с части от 9-и корпус от Уонсан. Процесът се проточил месеци наред. И до днес точните причини остават неясни.
Анализаторите от разузнаването отхвърлят историята за заговора за преврат. Получавани са много сведения за неуспешни опити за преврати, бунтове и атентати в Северна Корея, но нито едно от тях не е потвърдено. Най-правдоподобното обяснение е, че корпусът е бил разформирован, защото Ким Чен Ир е искал да има по-голям контрол над финансовите му дейности. Севернокорейската армия управлява различни търговски предприятия, които изнасят всичко – от гъби мацутаке и сушена сепия до амфетамини и хероин (незаконните наркотици са важен източник на твърда валута за режима). Предполага се, че военните са имали пръст в кражбата на хуманитарната помощ от ориз, продавана на черния пазар в Чхонгджин и на други места. Според мнозина корупцията била силно разпространена в 6-и армейски корпус и военнослужещите вземали печалбата за себе си. Затова, също както главатарите на мафията, те били наказани от големия бос. Офицер, избягал в Южна Корея през 1998 г., казал на следователите, че военните от 6-и корпус печелели от продажбата на макове за опиум, отглеждани в кооперативните стопанства в покрайнините на Чхонгджин.