Малко след чистката в Чхонгджин се случили още по-странни неща. От Пхенян започнали да идват специални екипи от прокурори със задача да премахнат корупцията в заводите. Една от основните цели бил "Кимчхек", най-големият стоманолеярен завод в Северна Корея, който почти не работел през 90-те години; само два от десетте му комина пушели, и то в определено време. Някои от началниците били организирали служителите да събират старо желязо, което да продават на китайската граница срещу храна. Когато това се оказало недостатъчно, самите те разглобили машините и продали частите им на границата. Част от събраните от оборудването пари били използвани, за да се купи храна за заводските работници. Началниците на стоманолеярния завод, общо около десет души, били екзекутирани чрез разстрел. Службата за държавна сигурност извършила екзекуцията на кална поляна спускаща се от пазара Сунам към река Сусен.
След това прокурорите се насочили към по-малките цели. Екзекутирали хора, които били откраднали медните жици от телефонните стълбове, за да ги разменят за храна, крадци и кози, крадци на царевица, крадци на добитък и хора, продаващи ориз на черния пазар. През 1997 г. из Чхонгджин и д-руги градове започнали да се появяват съобщения, предутпреждаващи, че хората, които крадат, складират или дори продават житни растения, "потъпкват нашия вид социализъм" и могат да бъдат екзекутирани.
Наказателният кодекс на Северна Корея ограничавал престъпленията, за които се издава смъртна присъда, до предумишлени убийства, измяна, тероризъм, "противодържавни дейности" и "противонародни дейности", но тези понятия били достатъчно широки, за да включат всяка дейност, която може да засегне Работническата партия. Избягалите в Южна Корея севернокорейци разказват, че през 90-те години хората били екзекутирани за изневяра, проституция, оказване на съпротива при арест, разюздано поведение. В Онсонг, граничният град, където се намирало сиропиталището, в което живеел Хьок, четирима ученици били екзекутирани, защото се съблекли голи, след като се напили.
В миналото Северна Корея била под-редено, аскетично и предвидимо място. Ако убият някого, причината обикновено била конфликт между банди или ревност. Почти нямало кражби, защото никой нямал повече от другия. Хората знаели какви са правилата и кои граници не могат да преминават. Сега важали нови правила и животът станал объркан и страшен.
Глава 13
ЖАБИ В КЛАДЕНЕЦА
Джун Санг присъствал на екзекуция едно лято, когато:си бил у дома за лятната ваканция. Дни наред камионетки с високоговорители обикаляли града, съобщавайки датата и часа. Ръководителят на инминбана чукал на вратите на хората, за да им напомни, че от тях се очаква да присъстват. Джун Санг не се интересувал от този вид зрелище. Мразел да вижда кръв и не можел да понася да гледа страдащи хора или животни. Когато бил на дванадесет, баща му го накарал да заколи пиле. Ръцете му треперели, когато стиснал птицата за врата.
– Какъв мъж си, ако не можеш да го направиш? – нахокал го баща му.
Джун Санг покорно замахнал с брадвата, по-изплашен от подигравките на баща си, отколкото от обезглавеното пиле.
Но след това отказал да вечеря. Да наблюдава смъртта на човешко същество за него било немислимо. Зарекъл се да не отиде. Но когато денят дошъл и всички съседи се отправили към зрелището, той също се оказал сред крачещата тълпа.
Екзекуцията щяла да се проведе на песъчливия бряг на рекичка недалеч от курорта с топли извори, където с Ми-ран ходели на среднощни разходки. Вече се били събрали около триста души, а децата се бутали напред. Момчетата се състезавали кой ще събере повече гилзи от публични екзекуции. Джун Санг си проправил път с лакът през тълпата, за да вижда по-добре.
Службата за държавна сигурност била превърнала мястото около реката в импровизирана съдебна зала с маси за прокурорите и озвучителна система, състояща се от два големи високоговорителя. Престъплението на мъжа било, че се покатерил по електрически стълб и отрязал медни жици, които да продаде.