Сега Джун Санг разбрал, че всичко това не било истина. Войниците в Чхонгджин били сбирщина опърпани нехранимайковци с колани от изкуствена кожа, зд-раво затегнати около униформите им, които вече едва се задържали на мършавите им тела. Лицата им били жълтеникави от недохранване, а много от тях били високи едва 1.50 м. (В началото на 90-те години севернокорейската армия трябвало да снижи изискванията си за ръст от 1.60 м заради спирането на растежа на младото поколение.) През нощта напускали постовете си и прескачали оградите на частните дворове, за да изкопаят делвите с кимчхи или да откъснат зеленчуци.
Повечето семейства в квартала били издигнали стени около домовете си, пренебрегвайки указа, който ограничавал височината до 1.5 м, така че полицията да може да наднича. Въпреки това дворът на семейството на Джун Санг, бил обиран три пъти. Изтръгнали чесън, картофи, зеле. Баща му водел подробен списък в своя градинарски дневник, записвайки видовете семена, които използвал, и времето, което им отнема да поникнат.
– Защо поне не изчакаха, докато пораснат напълно – нареждал той.
Майката на Джун Санг изпаднала в дълбока депресия, когато някой откраднал едно от кучетата им. Тя отглеждала кучета чиндо още откакто Джун Санг бил момче. Обожавала ги и сама им готвела храна. Писмата ѝ до него били изпълнени с новини за тях. Не можела да понесе мисълта, че кучето сигурно е изядено.
Но всъщност били късметлии, че само кучето пострадало. Всички знаели, че семействата, дошли от Япония, имат пари и те били честа мишена за крадците. Цяло семейство в техния квартал било убито при нескопосан опит за кражба. Джун Санг и семейството му трябвало да бъдат по-внимателни от всякога. Бързо изяждали вечерята си зад високите стени на къщата, надявайки се съседите им да не видят, че имат какво да ядат.
Още когато не успял да пророни искрени сълзи за смъртта на Ким Ир Сен, Джун Санг осъзнал своето нарастващо разочарование от системата. Всичко което виждал, чувал или прочитал, го отдалечавало все повече от политически правилното мислене. Университетът също го променял. За пръв път в живота си имал възможност да чуе нови идеи. Като дете Джун Санг четял всичко, до което можел да се добере – романи, философия, наука, история, дори речите на Ким Ир Сен. В книжарницата в града продавали романи, разказващи истории за жестоки американци, раболепни и страхливи южнокорейци и за героични севернокорейци. От време на време намирал по някой руски роман – творби на Толстой или Максим Горки. В училището му имало книги, предоставени от Службата за осигуряване на образователни средства и материали, а баща му имал внушителна колекция от книги за гръцката и римската история. Джун Санг обичал да чете за древни войни, обожавал историята за Ханибал, който се борил срещу възхода на Римската империя, а след това предпочел да се отрови, вместо да приеме поражението.
Когато отишъл в Пхенян, вече бил готов за нещо по-съвременно. В университета зад бюрото на библиотекарката имало скрита малка колекция от западни книги, преведени на корейски. Били забранени за обикновените хора. Само най-добрите студенти имали достъп до тях. Някъде по високите етажи на управлението някой решил, че държавата се нуждае от интелектуален елит с известни познания за западната литература. На заглавните страници на тези книги не било посочено издателство, но според слуховете те били публикувани от Инмин Техаксъп Танг, Народната библиотека, представителната национална библиотека на площад "Ким Ир Сен". Сред тези книги имало и американски.
Любимата на Джун Санг била "Отнесени от вихъра". Мелод-раматичният стил на романа наподобявал този на корейската художествена литература. Бил поразен от паралела между Американската гражданска война и Корейската война. За него било изумително с какво ожесточение могат да се бият хора, принадлежащи към един народ – очевидно американците са били също толкова настървени, колкото и корейците. Но според него американците били по-добри, защото накрая се обединили, а не се разделили като Корея. Възхищавал се на героинята Скарлет О‘Хара заради смелостта ѝ. Малко му напомняла на севернокорейските филмови героини, които винаги се биели някъде в калта за страната си, но Скарлет била много по-голям индивидуалист – качество, което в севернокорейската литература не било на почит. А и севернокорейските героини никога нямали любовни връзки.
Според държавните стандарти тези книги били нецензурни. Но Джун Санг искал да чете още. Погълнал всичко, което намерил, от "Гневът на ангелите" на Сидни Шелдън, до "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес. Дори прочел "Как да печелим приятели и да влияем на хората", класическата книга за самопомощ на Дейл Карнеги от 1930 г. Това бил първият му досег със западните идеи за бизнеса и той бил откровено шокиран. Не можел да повярва какви съвети давал Карнеги на читателите си. "Научете се да обичате, уважавате и да се радвате на другите хора."