Джун Санг не можел да разбере как е възможно продукт на американската капиталистическа система да напише нещо подобно. Нали всички капиталисти са врагове, живеещи според законите на джунглата – убий или ще бъдеш убит?
Той вземал назаем книги и от състудентнте си. В такъв престижен университет много от тях имали високопоставени роднини, които пътували в чужбина по работа и носели книги и списания. Материали на корейски се намирали в китайската префектура Йенбиен, където голяма част от населението са етнически корейци. От свой състудент Джун Санг взел образователна брошура за секса, публикувана за китайските училища. Още една изненада! Джун Санг осъзнал, че той и другите му неженени приятели на по двадесет години знаели по-малко за секса от обикновен китайски учени! Откъде можел да знае, че жените имат менструация? Това обяснявало много неща.
Бил също толкова удивен, когато прочел реч, изнесена на конгрес на Комунистическата партия, в която се критикувала Културната революция на Мао. Кога ли Работническата партия ще направи същото с Ким Ир Сен, зачудил се той.
Един ден към Джун Санг се приближил един от състудентите му, с когото понякога си разменяли книги. Огледал се нервно наоколо и бързо пъхнал в ръцете му книга.
– Доста е добра – прошепнал. – Мисля, че ще искаш да я прочетеш.
Било тънко томче за икономическата реформа, публикувано от руското правителство. Бащата на момчето се сдобил с нея на изложение в Руското посолство в Пхенян. Явно била написана в началото на 90-те години, когато Русия се опитвала да изгради пазарна икономика. Джун Санг веднага осъзнал, че държи в ръцете си нещо опасно – севернокорейците били задължени да предават на полицията всякаква чуждестранна литература, която им попаднела. Той, другото момче и баща му можели да си навлекат сериозни неприятности заради подобна книга. Джун Санг бързо я скрил под дрехите в шкафчето си. В стаята му имало две двуетажни легла – живеели по четирима в стая и той нямал особена възможност за усамотение. Четял книгата под завивките с фенерче.
В нея пишело:
В ранните си етапи капитализмът представлявал нечовешка конкуренция за забогатяване. Не е съществувала идеята за справедливо разпределяне на богатствата или за социално подпомагане на обикновения работник. В икономическото развитие не е имало ред... Но модерният капитализъм се е развил значително и е поправил предишните си грешки. Например антитръстовите закони гарантират добра организация на производството без контрол от страна на държавата.
Текстът продължавал с описание на пенсионните схеми и понятия като социално осигуряване и социално подпомагане. Казвало се, че социалистическите икономически системи по света са се провалили заради неефективността си. Джун Санг се хванал, че кима в съгласие, докато чете.
Дипломирал се през 1996 г. Вместо да се върне в Чхонгджин, решил да остане в университета и да се занимава с изследователска работа. Тъй като вече официално бил възрастен, имал право да напусне общежитията на университета.
Преместил се в самостоятелна стая под наем. Била мизерна, мръсна и почти без мебели, но харесал хазяите – възрастна двойка със слаб слух и лошо зрение. Чудесно се вписвали в плановете на Джун Санг.
Веднага щом се нанесъл, той взел последните пари, останали от дядо му, и си купил телевизор "Сони". Регистрирал го в Бюрото за инспекция на честотния обхват, както изисквал законът. Тъй като Северна Корея вече не можела да произвежда електроуреди, внасяните телевизори били настройвани на държавните канали, а тунерите им се блокирали – севернокорейският метод за прекъсване на достъпа до информация от външния свят. Хората в Северна Корея се шегували, че са като "жаби в кладенец". Светът за тях не бил нищо повече от кръга светлина над главите им. По-сръчните обаче разбрали как да заобикалят системата. С радиоапаратите било лесно – отваряш приемника, срязваш кордата, която е свързана с копчето за намиране на станциите, и я заменяш с гумена лента, която може да върти това копче накъдето поискаш. Но телевизорите изисквали малко повече познания.
Бюрото залепяло хартия върху копчетата на телевизора, за да обозначи, че той е настроен на одобрените канали. За да стигне до тях, без да скъса хартията, Джун Санг използвал дълга тънка игла за шиене, с която да ги натиска. В стаята му имало врата, водеща към задния двор, където сложил антена. През нощта, след като всички заспели, правел експерименти с нея, мърдайки я насам-натам, докато намерел това, което искал – южнокорейска телевизия.