Той избягал няколко години по-късно, както и войникът, видял нокторезачката, и студентът, видял снимката на стачкуващия.
Дори и в най-смелите си мечти д-р Ким не си представяла, че може да напусне Северна Корея. Не защото била невежа или не изпитвала любопитство към останалия свят, всъщност била ненаситен читател и обичала истории за екзотични далечни земи, но според нея Северна Корея била най-хубавата страна. Защо да ходи другаде?
През цялото си детство д-р Ким слушала от баща си за нещастния му живот в Китай, преди да избяга в Северна Корея в началото на 60-те години. Д-р Ким се чувствала щастлива, че е родена в Северна Корея, и особено благодарна на правителството, че е позволило на дъщерята на обикновен строителен работник да учи безплатно в медицински университет. Чувствала, че дължи живота и образованието си на страната си. Най-голямата ѝ амбиция била да бъде приета в Работническата партия и да изплати дълга си към своя народ.
– Бях готова да даря сърцето си, ако партията ми кажеше. Толкова ревностен патриот бях – сподели тя с мен по-късно.
Д-р Ким работела извънредно на доброволната си работа като асистент в партийния секретариат, когато разбрала, че партията не храни същите чувства към нея.
През зимата след смъртта на Ким Ир Сен доброволната работа на д-р Ким изисквала да е в болницата в 7.30, преди да е дошъл старшият персонал, за да почисти неразборията в кабинета на партийния секретар, лекарка на петдесет години, специалист по хепатит, наричана другарката секретар Чхунг. Кабинетът ѝ бил малък, със задължителните портрети на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир и шкафове с папки, подредени по стените. Някои от чекмеджетата на старото дървено бюро не се затваряли плътно и от тях винаги стърчали листове, които понякога се разпилявали по пода. Но вестниците били прилежно подредени на бюрото. Не можели да бъдат по земята, да не би някой, без да иска, да стъпи върху снимка на Ким Ир Сен или Ким Чен Ир. Другарката Чхунг не била особено запален читател или писател; зависела изцяло от д-р Ким да чете редакционните статии в "Родонг Синмун" и местния "Хамбук Синман" и да ѝ подготвя лекциите, които да изнася. Д-р Ким била убедена, че в замяна на това другарката Чхунг ще я препоръча за членство в партията. Дори смеела да се надява, че един ден може да последва стъпките на своя ментор и самата тя да стане партиен секретар.
Веднъж, докато подреждала бъркотията, д-р Ким забелязала, че един от дървените шкафове е забравен отворен. Любопитството ѝ надделяло. Измежду папките се подавал голям плик. Отворила го и видяла, че съдържа списък с имена, които разпознала като служители на болницата, които трябва да бъдат внимателно следени. До всяко име имало бележки, посочващи причините, които правят този човек подозрителен. Повечето мотиви били свързани с произхода – родители, баби и дядовци, които ходели на църква, деца на бивши земевладелци, хора, чиито семейства емигрирали от Япония, хора с роднини в Китай.
Нейното име също било в списъка.
Д-р Ким не можела да повярва. Целият ѝ живот, поведението ѝ били безупречни. Перфекционист по природа, тя винаги била изключително взискателна към себе си. Като студентка оценките ѝ били отлични. Винаги първа се записвала за доброволна работа и за посещаване на допълнителни идеологически лекции. Баща ѝ дошъл от Китай и имал роднини там, но тя никога не ги била виждала, нито си кореспондирала с тях.
Трябва да е грешка, казала си тя.
Накрая истината излязла наяве.Другарката Чхунг я будалкала през цялото време, възползвайки се от трудолюбието и таланта ѝ, без да има никакво намерение да я допусне в партията. И по-лошото било, че д-р Ким започнала да подозира, че наистина е под наблюдение. Започнала да усеща, че партийните служители в болницата я гледат с по-специален интерес.
Подозренията ѝ се потвърдили около две години по-късно, когато изненадващо била посетена в болницата от агент на Службата за държавна сигурност. Той работел за Поуибо, полицейско звено, разследващо политически престъпления. Първоначално д-р Ким помислила, че човекът е дошъл да разпитва за някой пациент или колега, но той ѝ задавал въпроси само за нея, за семейството и за работата ѝ, докато накрая стигнал до основната си цел. Искал да разбере дали тя не планира да избяга.