— На мен ли говорите, сър?
— На тебе говоря, сине на курва от Хегемонията! — изсъска водачът на групата. Красивото му лице се бе изкривило в презрителна гримаса.
— Бертол — прошепна Сайри. — Братовчед ми. По-малкият син на вуйчо Грашъм.
Аз кимнах и излязох от сянката. Сайри ме хвана за ръката.
— Вече два пъти споменавате майка ми по неучтив начин, сър — с лекота произнесе Майк. — Дали тя или аз сме ви обидили но някакъв начин? Ако е така, хиляди извинения!
Майк направи толкова дълбок поклон, че звънчетата на шапката му почти докоснаха земята. Няколко души от неговата групичка изръкопляскаха.
— Твоето присъствие ме оскърбява, копеле от Хегемонията! Ти вмирисваш въздуха ни с дебелите си меса.
Веждите на Майк се повдигнаха комично. Един младеж близо до него, който носеше маскараден костюм на риба, махна с ръка към Вертол:
— Стига, Бертол! Той просто…
— Затваряй си устата, Ферик! Аз разговарям именно с тази тлъста лайняна глава.
— Лайняна глава? — повтори Майк, чиито вежди още бяха повдигнати. — Нима съм пропътувал двеста светлинни години, за да бъда наричан „лайняна глава“? Ако е така, май не си е струвало труда.
Той се завъртя грациозно и се изскубна от ръцете на жените. Исках да отида при него, но Сайри се вкопчи здраво в ръката ми, шепнейки ми настойчиво нещо, което не можах да чуя. Когато тя ме пусна, видях, че Майк продължава да се усмихва и да се прави на шут. Но лявата му ръка беше пъхната в големия торбест джоб на ризата му.
— Дай му твоя меч, Грег! — изрече отсечено Бертол. Един от по-младите му другари подхвърли към Майк меча си, с дръжката напред. Майк го гледаше как описва дъга, минава край него и тежко издрънчава върху каменната настилка.
— Това не е сериозно — заяви той с кротък глас, който внезапно бе станал напълно трезвен. — Ти, глупаво кравешко лайно! Да не мислиш, че ще си играя на дуел с тебе само защото си взел прекалено висока нота, докато се правиш на герой пред тези селяни?
— Вдигни меча — изпищя Бертол, — или, кълна се в Бога, ще те направя на решето там, където си!
Той бързо пристъпи крачка напред. Младото му лице бе сгърчено от бесен гняв.
— Върви по дяволите — рече Майк. В лявата си ръка държеше лазерната писалка.
— Не! — извиках аз и изтичах на светло.
Тези писалки се използваха от строителите на телепортатора, които драскаха с тях бележки върху подпорни греди от високолегирани сплави.
След това всичко стана много бързо. Бертол направи още една крачка и Майк, почти без да иска, го докосна със струя зелена светлина. Колонистът нададе вик и отскочи назад. Копринената му дреха бе разрязана диагонално на гърдите от димяща черна линия. Колебаех се. Положението на Майк беше от лошо по-лошо. Двама от приятелите на Бертол тръгнаха напред и Майк пусна топлинния лъч през глезените им. Единият се строполи на колене и заизригва проклятия, а другият избяга, виейки, хванал се за крака.
Насъбра се тълпа. Майк отново се поклони и развя шутовската си шапка. Хората се засмяха.
— Благодаря ви — каза Майк. — Майка ми ви благодари.
Братовчедът на Сайри напрягаше сили да овладее беса си. По устните и по брадичката му се стичаше разпенена слюнка. Аз си проправих път през тълпата и застанах между Майк и високия колонист.
— Хайде, всичко е наред — рекох. — Отиваме си. Тръгваме веднага.
— По дяволите, Мерин, махни се оттук — изсъска Майк.
— Всичко е наред — обърнах се към него. — Аз съм с едно момиче, което се казва Сайри и има…
Бертол пристъпи крачка напред, изравни се с мен и нанесе удар с меча. Обвих рамото му с лявата си ръка и го отхвърлих назад. Той тупна тежко на тревата.
— Ах, лайнар — възкликна Майк, отстъпи няколко крачки назад и седна на едно каменно стъпало. Изглеждаше отегчен и малко отвратен. — Дявол да го вземе — тихо рече той.
Върху една от черните кръпки отляво на арлекиновия му костюм се виждаше къса яркочервена черта. Тясната цепка бързо се напълни с кръв. Тя потече надолу по едрия корем на Майк Ошо.
— О, Господи, Майк!
Откъснах парче плат от ризата си и се опитах да спра кръвта. Не можех да си спомня нищо от знанията по даване на първа помощ, на които ни бяха обучавали на кораба. Пипнах се за китката, но инфотермът ми го нямаше. Бяхме ги оставили на „Лос Анджелис“.