— Нека да дойдат! — крещя аз на бягащия ястреб. — Нека да дойдат! Тогава ще бъда на тридесет и пет и няма да бъда сам. Нека дойдат, ако смеят!
Отпускам юмрук и се смея. Вятърът брули косата ми и изстудява потта по гърдите и ръцете ми.
Поуспокоен, се оглеждам внимателно и вземам курс към най-далечния остров. Надявам се, че ще срещна и други хора, които мислят като мен. Надявам се дори, че ще разговарям с морския народ и ще им кажа, че най-сетне е дошло времето Акулата да дойде в моретата на Мауи-Обетована.
По-късно, когато битките бъдат спечелени и планетата стане тяхна, ще им разкажа и за нея. Ще им пея за Сайри.
Отблясъците от далечното космическо сражение продължават да се леят като водопад. Не се чуваха други звуци освен воят на вятъра, който се блъскаше във външните издатини на сградата. Хората бяха седнали близо един до друг, леко наведени напред към старомодния инфотерм, сякаш очакваха още нещо.
Нямаше повече. Консулът извади микродиска и го сложи в джоба си.
Сол Уайнтрауб погали спящото си дете по гърба и каза на консула:
— Сигурен съм, че вие не сте Мерин Аспик.
— Не — отвърна консулът. — Мерин Аспик загина по време на бунта. Бунта на Сайри.
— Как е станало така, че притежавате този запис? — попита отец Хойт. Въпреки скръбната маска върху лицето му, беше очевидно, че свещенослужителят е заинтригуван. — Такъв невероятен запис…
— Той ми го даде — отвърна консулът. — Няколко месеца, преди да загине в битката при архипелага — той погледна неразбиращите физиономии пред себе си и обясни: — Аз съм техен внук… на Сайри и Мерин. Баща ми… този Донъл, за когото споменава Мерин… той стана пръв съветник в Местното правителство, когато Мауи-Обетована бе превърната в протекторат. По-късно го избраха за сенатор и остана на служба до смъртта си. През този ден… при гробницата на Сайри на върха на хълма… аз бях деветгодишен. Бях на двадесет години — достатъчна възраст, за да се присъединя към бунтовниците и да се сражавам, — когато една нощ Аспик дойде на нашия остров, повика ме настрана и ми забрани да се върна при тях.
— Щяхте ли да се сражавате? — попита Брон Ламиа.
— О, да. И сигурно щях да загина като една трета от нашите мъже и една пета от жените ни. Като всички делфини и много от самите плаващи острови, макар че Хегемонията се опита да запази невредими колкото е възможно повече от тях.
— Това е вълнуващ документ — каза Сол Уайнтрауб. — Но защо сте тук? Защо ви е поклонението при Шрайка?
— Не съм свършил — рече консулът. — Слушайте.
Баща ми беше толкова слаб човек, колкото баба ми беше силна. Хегемонията не изчака единадесет местни години, за да се върне — фотонните кораби на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ закръжиха в орбита около планетата още преди да бе изтекла и петата година. Баща ми наблюдаваше как те смачкаха набързо построените кораби на бунтовниците. Той продължаваше да брани Хегемонията, която обсаждаше нашата планета. Спомням си, че бях на петнадесет години, когато заедно с цялото си семейство наблюдавах от най-високата площадка на дървената къща върху плаващия остров на нашите предци как в далечината изгоряха поне десет други плаващи острова, а морето светеше от подводните бомби, които се сипеха от изтребителите на Хегемонията. На другата сутрин водата беше посивяла от телата на мъртви делфини.
По-голямата ми сестра Лира отиде да се сражава на страната на бунтовниците в безнадеждните дни след битката за архипелага. Има очевидци, че е загинала. Тялото й изобщо не бе открито. Баща ми никога повече не спомена името й.
Три години след прекратяването на огъня и след установяването на Протектората ние, коренните колонисти, бяхме малцинство на нашата собствена планета.
Плаващите острови бяха опитомени и разпродадени на туристите, точно както Мерин го е предсказал на Сайри. Сега Фърстсайт е град с единадесет милиона жители, а спиралообразно разположените му предградия и градовете-спътници са се разпрострели по цялото крайбрежие на острова. Фърстсайт Харбър съществува като екзотичен пазар, където потомци на Първите семейства продават занаятчийски изделия и кичови произведения на изкуството.
Живяхме известно време на Тау Сети Сентър, когато татко беше избран за сенатор за първи път. Там завърших образованието си. Бях предан син, превъзнасях предимствата на живота в Мрежата и изучавах славната история на човешката Хегемония. Готвех се за кариера в дипломатическия корпус.
И през цялото време чаках.