Рухването ми беше много безшумно и на много далечно място. Кариерата ми не беше компрометирана. Като пълноправен консул взех жена си и сина си на планетата Бреша. Колко деликатна беше ролята ни на тази планета! Колко византийско беше поведението ни! В продължение на десетилетия полковник Касад и войски, изпращани от Техноцентъра, бяха преследвали неуморно рояците на прокудените, накъдето и да бягаха. А ето че сега ръководствата на Сената и на военното разузнаване бяха взели решение да проверят на какво са способни прокудените в самите Покрайнини. За целта бе определена Бреша. Приемам, че обитателите на тази планета бяха смятани за хора второ качество десетилетия, преди аз да пристигна там. Обществото им беше архаично и имаше очарователни прусашки нрави. Те бяха милитаристи до глупост, арогантни в икономическите си претенции и такива ксенофоби, че с удоволствие се наеха да се противопоставят на „заплахата от прокудените“. Отначало им дадохме няколко военни кораба но системата „заем-наем“, за да могат да достигат до рояците. Плазмено оръжие. Ударни космически сонди със специално моделирани вируси.
Фактът, че бях още на Бреша, когато пристигнаха пълчищата на прокудените, се дължеше на дребна грешка в прогнозата — само няколко месеца. Тогава на планетата вместо мен трябваше да има екип за военнополитически анализи.
Но това беше без значение. Интересите на Хегемонията бяха обслужени. Решителността и бързината на разгръщането на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бяха проверени по най-подходящия начин на място, където интересите на самата Хегемония в действителност останаха ненакърнени. Разбира се, Греша загина при първата бомбардировка. Също и Алон, десетгодишният ми син. Той беше с мен… и бе останал жив след края на войната… за да загине от една мина капан, която някакъв идиот от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бе поставил прекалено близо до бараките на евакуираните в столицата Бъкминстър.
Когато той е умирал, не бях до него.
След тази война получих повишение. Бе ми възложена най-главозамайващата и отговорна мисия, която някога е била възлагана на дипломат с обикновен консулски ранг. Натовариха ме да водя преки преговори със самите прокудени.
Най-напред заминах за Тау Сети Сентър, където имах дълги разговори с членовете на комитета, оглавяван от сенатор Гладстоун, и с неколцина съветници от военното разузнаване. Срещнах се със самата Гладстоун. Планът беше извънредно сложен. Същината му се състоеше в това прокудените да бъдат провокирани да извършат нападение, а ключът на тази провокация беше планетата Хиперион.
Прокудените наблюдаваха Хиперион още отпреди битката при Бреша. Според данните на нашето разузнаване те проявявали маниакален интерес към Гробниците на времето и към Шрайка. Това, че бяха атакували болничния кораб на Хегемонията, превозващ впрочем и полковник Касад, беше тяхна грешка — капитанът на техния кораб изпаднал в паника, понеже нашият болничен кораб бил взет за военен. Още по-лошо — от гледна точка на прокудените — било това, че, приземявайки орбиталния кораб близо до самите Гробници, съшият командир разкрил, че прокудените могат да се справят с времевите приливи. След като техните командоси били изтребени от, Шрайка, капитанът на военния кораб се завърнал в своя рояк, за да бъде екзекутиран.
Но пак по данни на нашето разузнаване тази грешка на прокудените не била за тях пълен провал. Те успели да съберат ценна информация за Шрайка. И интересът им към Хиперион се задълбочил.
Гладстоун ми обясни как именно Хегемонията възнамерява да извлече полза от този интерес.
Най-важното нещо в плана беше прокудените да бъдат предизвикани да нападнат Хегемонията. Острието на нападението трябваше да бъде насочено към самия Хиперион. Беше ми дадено да разбера, че очакваното сражение има отношение не толкова към проблема с прокудените, колкото към вътрешнополитическите проблеми на Мрежата. В Техноцентъра в продължение на цели столетия имало съпротива срещу присъединяването на Хиперион към Хегемонията. Гладстоун ми обясни, че това вече не отговаряло на интересите на човечеството и че едно силово анексиране на Хиперион — под предлог, че се отбранява самата Мрежа — щяло да създаде възможност властта в Центъра да премине в ръцете на по-прогресивни групировки. Тази промяна в баланса на властта в Центъра щяла да бъде от полза за Сената и за Мрежата по причини, които не ми бяха напълно разяснени. Прокудените щели да бъдат веднъж завинаги ликвидирани като потенциална заплаха. След това щяла да започне нова ера за разцвета на Хегемонията.