Гладстоун ми обясни, че не съм длъжен да приема мисията, понеже тя е извънредно опасна — както за кариерата, така и за живота ми. Въпреки това приех. Хегемонията ми предостави личен космически кораб.
Поисках само едно подобрение: старото пиано „Стенуей“.
Няколко месеца летях само между звездите. Още няколко месеца бродих из места, за които се знаеше, че са редовно посещавани от рояците на прокудените. Накрая корабът ми бе засечен и заловен. Знаейки, че съм шпионин, те ме приеха като куриер. Колебаеха се дали да ме убият, но не го направиха. Колебаеха се дали да влязат в преговори, и накрая решиха да го направят.
Няма да се опитвам да опиша колко красив е животът в един рояк с неговата пълна безтегловност, кълбовидни градове, ферми във формата на комети и напъхани един в друг живи гроздове, горичките на ниска орбита, реките, които текат във всички посоки, и безкрайното многоцветно многообразие. Достатъчно е да кажа, че според мен прокудените са постигнали онова, което човечеството на Мрежата не е постигнало през изминалите хилядолетия — те са се развили. Докато ние живеем в нашите подражателни култури, бледи отражения на живота на старата Земя, прокудените са навлезли в нови измерения на естетиката, етиката, биологичните науки, изкуствата и всички неща, които трябва да се променят и да израснат, за да отразят човешката душа.
Ние ги наричаме варвари, но в същото време страхливо сме се вкопчили в нашата Мрежа като вестготи, пълзящи из отломките на повяхналата римска слава и обявяващи се за цивилизовани.
За десет стандартни месеца успях да им разкажа най-големите си тайни, а те ми разказаха техните. Разясних им с колкото можех повече подробности плановете за тяхното изтребление, подготвени от хората на Гладстоун. Казах им колко малко учените от Мрежата разбират аномалията на Гробниците на времето и им съобщих за големия страх, който Техноцентъра изпитва от Хиперион. Описах им какъв капан ги очаква, ако се опитат да завладеят тази планета, и как цялата мощ на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ще бъде съсредоточена на Хиперион, за да ги смаже. И след като им разкрих всичко, което знаех, отново зачаках да ме убият.
Ала вместо това те ми разказаха някои неща. Показаха ми прехванати от тях холовизионни записи и изображения, направени с насочен лъч, както и някои техни собствени документи от времето, когато са бягали от слънчевата система на старата Земя. Преди четири и половина столетия. Фактите бяха ужасни и прости.
Голямата грешка от тридесет и осма година не е била никаква грешка. Гибелта на старата Земя е била умишлена. Тя е била планирана от роботите на Техноцентъра и техните двуноги съучастници от току-що излюпеното правителство на Хегемонията. Хеджирът е бил подробно планиран десетилетия, преди набъбващата със светкавична скорост черна дупка да бъде „случайно“ вкарана в сърцето на старата Земя.
Мрежата на Световете, Всеобемът, Хегемонията — всичко това се оказа построено върху най-грозния вид отцеубийство. Сега те се поддържаха чрез спокойна и умишлена политика на братоубийство. Всеки вид, който показваше и най-малката способност да се превърне в съперник, се изтребваше. Прокудените, единственото друго човешко племе, способно да лети сред звездите — а впрочем единствено те не се подчиняваха на Техноцентъра — бяха първи в нашия списък на обречените на смърт.
Завърнах се в Мрежата. Бяха изминали повече от тридесет години местно време. Мейна Гладстоун беше президент. Въстанието на Сайри бе една романтична легенда, дребна бележка под линия в историята на Хегемонията.
Срещнах се с Гладстоун. Казах й много от нещата, които прокудените ми бяха разкрили, но не всичко. Казах й, че те знаят, че всяка битка за Хиперион ще бъде капан за тях, но въпреки това ще дойдат. Казах й, че прокудените искат аз да стана консул на Хиперион, за да ме използват като двоен агент по време на войната.
Не й казах, че са обещали да ми дадат едно приспособление, което ще отвори Гробниците на времето и ще позволи на Шрайка да захвърли оковите си.
Президент Гладстоун и аз имахме дълги беседи. Още по-дълги бяха беседите ми с агентите на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: разузнаване. Те продължиха няколко уморителни месеца. Бяха използвани технически средства и медикаменти, за да се установи, че говоря истината и нищо не скривам. Прокудените също бяха много добри специалисти по технически средства и медикаменти. Говорех истината. Освен това скривах някои неща.
Накрая получих назначение на Хиперион. Гладстоун предложи да издигне статута на планетата до Протекторат и да ме направи посланик. Отклоних и двете предложения, макар че я помолих да ми бъде оставен личният космически кораб. Пристигнах на Хиперион с редовен полет на един вретенен кораб, а собственият ми кораб пристигна няколко седмици по-късно в хангара на един военен кораб, който минаваше оттам. Моят кораб бе изведен на постоянна орбита около планетата с уговорката, че имам правото да го викам и да летя с него тогава, когато намеря за добре.