За нейно изумление кръвта продължи да се процежда.
— Сигурна ли си, че това е крачето? — попита Литман.
— Знам, че е то. И знам, че не е от ретроперитонеума.
— Да не би да е чернодробната вена?
Катрин грабна два лапаротомични тампона от табличката. Следващата маневра беше последната й надежда. След като постави лапаротомичните тампони върху повърхността на черния дроб, тя стисна органа между ръцете си.
— Какво прави? — попита Бароуз.
— Чернодробна компресия — отвърна Литман. — Понякога тя може да затвори ръбовете на разкъсвания. Задържа екссангвинацията10.
Всяко мускулче на ръцете и раменете й беше напрегнато, докато се стараеше да поддържа натиска, да върне назад прииждащата кръв.
— Продължава да тече — обади се Литман. — Това не върши работа.
Катрин се вгледа в раната и видя, че кръвта отново я изпълва. „Откъде кърви, по дяволите?“ — помисли си тя. И внезапно забеляза, че кръвта се процежда и от други места. Не само от черния дроб, но и от коремната стена, от мезентерия.
Погледна към лявата ръка на пациента, която се подаваше изпод стерилните чаршафи. Марлената превръзка на мястото, където влизаше иглата на системата, беше подгизнала от кръв.
— Искам шест единици тромбоцити и прясно замразена плазма — нареди тя. — И започнете да вливате хепарин. Десет хиляди единици венозно наведнъж, после по хиляда единици на час.
— Хепарин ли? — възкликна неразбиращо Бароуз. — Но той кърви…
— Това е ДИК11 — отвърна Катрин. — Нуждае се от средство против съсирване на кръвта.
Литман я изгледа.
— Лабораторните резултати още не са пристигнали. Откъде знаеш, че е ДИК?
— Когато резултатите за времето на съсирване пристигнат, ще бъде прекалено късно. Трябва да действаме веднага. — Кимна към сестрата. — Дай му го.
Сестрата заби иглата в специално предназначеното за тази цел място на системата. Хепаринът беше отчаян ход, залагане на сляпо. Ако диагнозата на Катрин беше правилна, ако пациентът действително страдаше от ДИК, тогава в кръвта му се образуваха голям брой тромби като микроскопична градушка, поглъщаща всичките му жизненоважни тромбоцити и отговарящи за съсирването фактори. Сериозна травма, заболяване от рак или инфекция бяха в състояние да предизвикат неконтролируем водопад от образуване на тромби. Тъй като ДИК използва тромбоцити и участващи в съсирването фактори, пациентът започва да кърви. За да прекратят ДИК, трябваше да му дадат хепарин, вид противосъсирващо средство. Това наистина беше странно, парадоксално лечение. И беше до голяма степен хазарт. Ако диагнозата на Катрин се окажеше невярна, хепаринът щеше да увеличи кървенето.
„А ако положението се влоши.“ Гърбът я болеше, а ръцете й трепереха от усилието да притиска черния дроб. По бузата й се търкулна капка пот и попи в маската й.
От лабораторията отново се обадиха по интеркома.
— Втора травматология, имам резултатите за пешеходеца с неустановена самоличност.
— Казвайте — обади се сестрата.
— Тромбоцитите са паднали до хиляда. Времето за съсирване се е увеличило до трийсет и има продукти от разграждането на фибрин. Както изглежда, вашият пациент е с развихрила се ДИК.
Катрин улови изумения поглед на Бароуз. „Толкова е лесно да впечатлиш студентите по медицина.“
— Вентрикуларна тахикардия! Той получи вентрикуларна тахикардия!
Катрин погледна към монитора. Треперлива линия описваше нещо като острие на трион по екрана.
— Някакво налягане?
— Не. Загубих го.
— Започнете сърдечен масаж. Литман, ти отговаряш за следенето на показателите.
Хаосът се разрасна като буря, която се изви с нарастваща сила. Пристигна пратката от още прясно замразена плазма и тромбоцити. Катрин чуваше как Литман изстрелва нареждания за лекарства за сърцето, видя как една от сестрите поставя дланите си върху гръдната кост на пациента и започва да натиска гръдния му кош. Главата му се накланяше нагоре-надолу като на механична пиеща вода птичка. С всяка компресия на сърцето осигуряваха нов прилив на кръв за главния мозък, поддържайки живота му. Но същевременно захранваха изтичането на кръв.
Катрин се взря в коремната кухина на мъжа. Продължаваше да стиска черния дроб, задържайки приливната вълна от кръв. Въобразяваше ли си, или действително кръвта, която се процеждаше като лъскави ленти между пръстите й, започна да намалява?