Стаята беше грижливо подредена, така както всичко в живота й беше грижливо подредено. Не можеше да понася небрежността и папките й бяха подредени на две спретнати купчини върху бюрото. Книгите й бяха наредени по полиците по азбучен ред според името на автора. Компютърът й бръмчеше тихичко, скрийнсейвърът рисуваше геометрични фигури на монитора. Облече бялата престилка, за да скрие изцапаното си с кръв горнище. Допълнителният слой на униформата й се стори като предпазен щит, друга бариера срещу гадните и опасни поврати на живота.
Седнала зад бюрото, тя гледаше как двамата й посетители оглеждат стаята, несъмнено, за да добият представа за нейната обитателка. Дали този бърз зрителен оглед беше автоматична реакция на полицаите, за да преценят личността на интересуващия ги човек? Този оглед караше Катрин да се чувства някак разголена и уязвима.
— Наясно съм, че темата е мъчителна за вас — заяви Мур, докато сядаше.
— Нямате представа колко мъчителна. Оттогава минаха две години. Защо случилото се излезе отново на дневен ред?
— Във връзка с две нерешени убийства тук, в Бостън.
Катрин се намръщи.
— Но аз бях нападната в Савана.
— Да, знаем. Съществува база данни за престъпността от национален мащаб, наречена VICAP. Докато правехме проучване чрез VICAP, търсейки престъпления, сходни на случаите тук, излезе името на Андрю Капра.
Катрин помълча известно време, асимилирайки тази информация. Събираше смелост да зададе следващия логичен въпрос. Успя да го изговори спокойно.
— За какви сходства говорим?
— Начинът, по който жените са били обездвижени и контролирани. Типът режещ инструмент, който е използван. Из… — Мур направи пауза, опитвайки да намери начин да се изрази по възможно най-деликатния начин. — Изборът на осакатяването — завърши тихо той.
Д-р Кордел стисна бюрото с двете си ръце, опитвайки да овладее внезапно изригналото желание да повърне. Погледът й падна върху толкова грижливо подредените пред нея папки. Забеляза петънце от синьо мастило върху ръкава на бялата си престилка. Колкото и да се стараеш да поддържаш ред в живота си, колкото и грижливо да се пазиш от грешки, от несъвършенства, винаги остава някакво петно, някакъв недостатък, който излиза наяве. За да те изненада.
— Разкажете ми за тях — рече тя. — За двете жени.
— Нямаме право да разкриваме кой знае какво.
— Какво можете да ми кажете?
— Не повече от онова, което е изнесено в неделния „Глоуб“.
Бяха й нужни няколко секунди, докато осъзнае какво й бяха казали току-що. Замръзна невярващо на мястото си.
— Ама тези бостънски убийства… наскоро ли са станали?
— Последното е станало рано сутринта в петък.
— В такъв случай то няма нищо общо с Андрю Капра! Нито пък с мен.
— Съществуват поразителни сходства.
— Чисто съвпадение. Няма друго обяснение. Мислех, че говорим за отдавнашни убийства. Нещо, извършено от Капра преди години. Не миналата седмица. — Отблъсна рязко стола си назад. — Не виждам как бих могла да ви помогна.
— Д-р Кордел, този убиец знае подробности, които никога не са били разгласявани пред обществото. Той има информация за нападенията на Капра, които не са известни на никой, освен на разследвалите случаите в Савана.
— В такъв случай може би трябва да насочите вниманието си именно към тези хора. Които са запознати с информацията.
— Вие сте една от тях, д-р Кордел.
— В случай, че сте забравили, ще ви напомня — аз бях жертва.
— Споделяли ли сте подробности за вашия случай с някого?
— Само с полицията в Савана.
— И не сте го обсъждали надълго и нашироко с приятели?
— Не.
— С роднини?
— Не.
— Все трябва да има някой, на когото сте се доверили.