Остави статията и се замисли колко погрешно може да бъде първото впечатление. Колко лесно болката може да бъде замаскирана с усмивка, с вдигане на брадичката.
Отвори друга папка. Пое дълбоко въздух и препрочете полицейския доклад за д-р Андрю Капра.
Капра прави първото си известно убийство като студент по медицина последен курс в университета „Еймъри“ в Атланта. Жертвата е Дора Чиконе, двайсет и две годишна студентка в същия университет, чието тяло е открито завързано за леглото в апартамента й в близост до студентското градче. При аутопсията в тялото й са намерени следи от „наркотика на изнасилвачите“ рохипнол. В апартамента й не са открити следи от насилствено проникване.
Жертвата явно бе поканила убиеца в дома си.
Щом била упоена, Дора Чиконе е завързана за леглото си с найлоново въже, а виковете й са заглушени с лейкопласт на устата. Убиецът първо я изнасилва. После се заема с рязането.
Тя е жива по време на операцията.
След като приключва с рязането и отнася трофея си, той прави милостивия последен удар — дълбок разрез на шията, от ляво надясно. Макар да разполага с ДНК от спермата на убиеца, полицията няма представа с кого да я свърже. Разследването се усложнява от факта, че Дора е известна като постоянна участничка в купони, която обича да посещава местните барове и често се прибира вкъщи с мъже, с които се е запознала току-що.
През нощта, в която умира, тя се прибира с мъж на име Андрю Капра, студент по медицина. Но името Капра привлича вниманието на полицията едва след като в град Савана, двеста мили по-далече, са убити три жени.
Най-накрая, в една задушна нощ през юни, убийствата спират.
Трийсет и една годишната Катрин Кордел, главен асистент-хирург в болницата „Ривърленд“ в Савана, е стресната от чукане на вратата си. Когато я отваря, вижда Андрю Капра, един от колегите й хирурзи. Същия ден тя го смъмрила за допусната грешка и сега той търсел отчаяно начин да се реабилитира. Попитал дали може да влезе, за да поговорят за случилото се.
Двамата изпили няколко бири, докато обсъждали работата му като специализант в болницата. Всички грешки, които допуснал, пациентите, на които можел да навреди заради безгрижието си. Тя не завоалирала истината, че Капра не се справя и няма да се дипломира като хирург. По някое време вечерта Катрин излязла от стаята, за да отиде в тоалетната, после се върнала, за да продължи разговора и да довърши бирата си.
Когато дошла в съзнание видяла, че е чисто гола и завързана за леглото с найлоново въже.
Полицейският доклад описваше с ужасяващи подробности последвалия кошмар.
На снимките, които й бяха направили в болницата, се виждаше жена с бездънен като черен кладенец поглед и насинена и ужасно подута буза. Онова, което виждаше на снимката, можеше да бъде обобщено най-точно с една-единствена дума — жертва.
Но тази дума нямаше нищо общо с владеещата се жена, с която се бе запознал днес.
Сега, докато препрочиташе показанията на Кордел, той сякаш чуваше гласа й в съзнанието си. Думите не принадлежаха вече на анонимна жертва, а на жена, чието лице познаваше.
„Не знам как си освободих ръката. Китката ми е цялата издрана, следователно трябва да съм я измъкнала през отвора на завързаното въже. Помня само, че посегнах към скалпела. Знаех, че трябва да се добера до скалпела в табличката.
Че трябва да срежа въжетата, преди Андрю да се е върнал…
Помня, че се завъртях към едната страна на леглото. Половината ми тяло се свлече на пода и си ударих главата. После затърсих пистолета. Той е на баща ми. След убийството на третата жена в Савана той настоя да го взема.
Помня как посегнах под леглото. Как сграбчих пистолета. Помня стъпките, наближаващи към стаята. После… не съм сигурна. Трябва да съм го застреляла тогава. Да, мисля, че стана точно така. Казват, че съм го простреляла два пъти. Предполагам, че е вярно.“
Мур спря да чете, размишлявайки над показанията. Балистичната експертиза беше потвърдила, че двата куршума са изстреляни от оръжието, регистрирано на името на бащата на Катрин, намерено под леглото. Изследванията на кръвта, направени в болницата, потвърждават наличието на рохипнол в кръвта й, приспиващо наркотично средство, обясняващо белите петна в спомените й. Катрин е закарана в болницата изключително объркана — състояние, дължащо се или на наркотика, или на евентуално сътресение на мозъка. Само силен удар по главата би могъл да насини и подуе така лицето й. Тя не помнеше нито кога, нито как й е бил нанесен този удар.