Мур насочи вниманието си към снимките на мястото на престъплението. Андрю Капра лежеше мъртъв на пода на спалнята, проснат по гръб. Беше прострелян два пъти, веднъж в корема и втори път — в окото, и двата пъти отблизо.
Томас изучава продължително фотографиите, обръщайки внимание на позата на тялото на Капра, на фигурките, описани от изтеклата кръв.
После се обърна към доклада от аутопсията. Прочете го внимателно два пъти.
Погледна отново към снимката на местопрестъплението.
„Нещо не е наред тук — помисли си той. — Показанията на Кордел нямат смисъл.“
На бюрото му внезапно се приземи някакъв лист. Вдигна стреснато поглед, до него стоеше Ризоли.
— Видя ли това? — попита тя.
— Какво е?
— Докладът за косъма, намерен в края на раната на Елена Ортис.
Мур прегледа набързо доклада до последния ред. И каза:
— Нямам представа какво означава това.
През 1997 година различните отдели на бостънската полиция бяха събрани под един покрив, в новопостроения комплекс на „Шрьодер плаза“ 1 в размирния бостънски квартал „Роксбъри“. Ченгетата го наричаха „мраморния дворец“ заради лъснатия до блясък гранит, от който бе изградено фоайето. „Дайте ни няколко години да омърляме мястото и ще започнем да се чувстваме като у дома си“ — шегуваха се те. „Шрьодер плаза“ изобщо не приличаше на занемарените полицейски управления, показвани по телевизионните предавания. Това беше модерна лъскава сграда, осветена от големи прозорци и оберлихти. С покритите си с килими подове и компютри на всяко бюро, отдел „Убийства“ можеше да мине за корпоративен офис. Но най-много от всичко полицаите харесваха събирането на едно място на различните отдели на полицията.
Сега, за да стигнат до криминалната лаборатория, детективите от отдела трябваше само да прекосят коридора, водещ до южното крило на сградата.
В „Косми и влакна“ Мур и Ризоли наблюдаваха как специалистката по съдебна медицина Ерин Волчко преравя колекцията си от пликове с доказателствен материал.
— Нямах за работа нищо друго, освен този единствен косъм — каза тя. — Изумително е обаче колко неща може да разкаже един-единствен косъм. — Намери плика с номера на случая на Елена Ортис и извади отвътре микроскопски слайд. — Ще ви покажа как изглежда под лещите. Резултатите са в доклада.
— Тези цифри ли? — попита Ризоли, загледана в дългата поредица от кодове на страницата.
— Точно така. Всеки код описва различна характеристика на косъма, от цвят и степен на къдравост до особености, които могат да бъдат установени единствено при микроскопски анализ. Този косъм например е А01 — тъмнорус. Степента му на къдравост е B01. Диаметърът на къдрицата му е по-малко от осемдесет сантиметра. Почти, но не напълно прав. За нещастие този е в телогенната си фаза, така че към него няма прилепнали тъканови клетки.
— Което означава, че няма ДНК.
— Точно така. Телоген е крайният етап от растежа на косъма. Този косъм е паднал естествено като част от процеса на окапване. С други думи, не е бил изтръгнат. Ако имаше епителни клетки на корена, можехме да използваме ядрата им за ДНК анализ. Но този косъм няма такива клетки.
Ризоли и Мур се спогледаха разочаровано.
— Но — добави Ерин, — затова пък разполагаме с нещо наистина добро. Не толкова добро колкото ДНК, но може да се уважи в съда, когато имате заподозрян. Много лошо, че нямаме косъм от случая „Стърлинг“, за да ги сравним. — Тя фокусира лещите на микроскопа, а след това се отдръпна встрани. — Хвърлете един поглед.
Микроскопът имаше два обектива, така че и двамата полицаи можеха да наблюдават едновременно. Онова, което видя Мур, като се взря през лещите, беше един косъм с миниатюрни възелчета.
— Какви са тези издутинки? — попита неговата колежка. — Това не е нормално.
— Не само е анормално, то е рядкост — обясни Ерин. — Състоянието се нарича Trichorrhexis invaginata, известно също като „бамбуков косъм“. Виждате как е получило прякора си. Тези възелчета му придават вид на бамбуково стъбло, нали?
— Какво представляват тези възелчета? — попита Мур.
— Това се фокални12 дефекти на влакното. Слаби места, които позволяват на косъма да се огъне назад, образувайки нещо като става. Тези издатинки са слабите места, където косъмът се е огънал около себе си.
— Как се стига до това състояние?
— Понякога се получава от подлагането на косата на прекалено много процедури. Боя, къдрене, неща от този род. Но тъй като най-вероятно става дума за извършител от мъжки пол и тъй като не виждам доказателства за изкуствено изрусяване, склонна съм да твърдя, че не се дължи на изрусяване, а на някаква генетична аномалия.