— Хей, какво има?
Катрин пое дълбоко въздух.
— Мисля, че просто съм уморена.
Пъхна стетоскопа в левия джоб на лабораторната си престилка — там, където го оставяше винаги.
— Сигурна ли си, че това е всичко? Да не би да има още нещо?
— Имам нужда да се прибера вкъщи.
Младата жена излезе от офиса си и той я последва в коридора.
— Свързано ли е с онези полицаи? Виж, ако имаш някакви неприятности, ако мога да ти помогна…
— Нямам нужда от помощ, благодаря ти.
Отговорът й прозвуча по-студено, отколкото бе искала, и тя незабавно съжали. Питър не заслужаваше подобно отношение.
— Знаеш, че няма да имам нищо против, ако искаш от мен някоя услуга от време на време — промълви той. — Това е част от съвместната ни работа. От факта, че сме партньори. Не мислиш ли?
Тя не отвърна.
Д-р Фалко се обърна към кабинета си.
— Ще се видим утре сутринта.
— Питър?
— Да?
— Във връзка с онези двама полицаи. И причината, поради която дойдоха да ме видят…
— Не си длъжна да ми казваш.
— Не, трябва. В противен случай ще се чудиш какво става. Дойдоха да ме питат във връзка с едно убийство. В четвъртък през нощта е била убита жена. Мислеха, че я познавам.
— И познаваше ли я?
— Не. Беше станала грешка, нищо повече. — Въздъхна. — Просто грешка.
Катрин завъртя лоста, усети как влезе на мястото си с глух звук, последван от издрънкването на веригата. Поредната защитна линия срещу неназовимите ужаси, които се спотайваха отвъд стените й. Сигурно барикадирана в своя апартамент, тя си събу обувките, остави дамската си чанта и ключовете за колата върху масичката от черешово дърво и тръгна по чорапи по дебелия бял килим в дневната. Апартаментът беше приятно прохладен благодарение на чудото, наречено централна климатизация. Отвън беше 30°С, но тук температурата никога не се качваше над 22°С през лятото или не падаше под 20°С през зимата. Толкова малко неща в живота можеха да бъдат предварително решени, предварително програмирани и тя се стремеше да поддържа, доколкото може, ред в определените граници на своя живот. Беше избрала този блок от дванайсет апартамента на „Комънуелт авеню“, защото беше съвсем нов, с осигурен гараж. Макар да не беше толкова живописна като историческите тухлени къщи в Бак Бей, сградата не заплашваше с несигурността на водопроводната канализация и електричеството, характерни за по-старите постройки. А несигурността беше нещо, което Катрин трудно понасяше. Апартаментът й беше поддържан в безупречно състояние и като се изключат няколкото изненадващи цветни петна, беше предпочела да го мебелира предимно в бяло. Бял диван, бели килими, бели плочки. Цвета на чистотата. Недокоснат, девствен.
Съблече се в спалнята си, окачи полата, остави настрани блузата, за да бъде занесена на химическо чистене. Сложи широки панталони и копринена блуза без ръкави. Когато влезе босонога в кухнята, вече се чувстваше спокойна и контролираща положението.
Не се беше чувствала така през целия ден. Посещението на двамата детективи я беше разтърсило из основи и цял следобед се беше улавяла, че прави грешки от невнимание. Посягаше към резултатите от лабораторните изследвания не на когото трябва, вписваше неправилна дата в нечий медицински картон. Бяха дребни грешки, но като дребни вълнички нарушаваха доскоро гладката повърхност на дълбоко развълнувани води. През последните две години бе успяла да потиска всяка мисъл за случилото се в Савана. От време на време, без предупреждение, някоя запаметена картина можеше да се върне, остро и неочаквано като разрез с нож, но тя се отдалечаваше с танцувална стъпка от нея, насочвайки умело съзнанието си към други мисли. Днес не успя да избегне спомените. Днес нямаше как да се преструва, че Савана никога не е съществувала.
Плочките в кухнята разхладиха стъпалата й. Направи си коктейл с малко водка и отпи от него, докато стържеше сирене „Пармезан“ и кълцаше домати, лук, магданоз и босилек. Не беше яла нищо през деня, като се изключи закуската, и алкохолът навлезе право в кръвта й. Водката подейства приятно притъпяващо на сетивата й. Ритмичното почукване на ножа в кухненската дъска й действаше успокояващо, както и миризмата на пресен босилек и чесън. Готвенето като терапия.
Отвъд кухненския й прозорец Бостън представляваше прегрят казан от автомобили и сгорещени страсти, но тук вътре, зад стъклото, тя спокойно задуши доматите в зехтин, наля чаша червено вино и загря водата в една тенджера, за да добави вътре спагети. От отвора на климатика влизаше хладен въздух.