Гласът на Цукер бе придобил монотонни нотки. Колкото по-абсурдни бяха детайлите, толкова по-тихо говореше той и всички се привеждаха напред, попивайки думите му.
— Извършителят започва да реже — продължаваше Цукер. — Според доклада от аутопсията, той не бърза. Върши всичко педантично. Срязва долната част на корема, слой след слой. Първо кожата, после подкожния пласт, фасцията, мускула. Използва конци, за да контролира кървенето. Разпознава и отстранява само органа, който иска. Нищо повече. А той иска матката.
Цукер огледа насядалите около масата, отбелязвайки си техните реакции. Погледът му се спря върху Ризоли, единственото ченге в помещението, което притежаваше въпросния орган. Тя отвърна на погледа му, възмутена, че полът й бе станал причина той да се фокусира върху нея.
— Какво ни говори това за него, детектив Ризоли? — попита той.
— Че мрази жените — отвърна тя. — Изрязва точно онова, което ги прави жени.
Цукер кимна и усмивката му я накара да потръпне.
— Това е направил Джак Изкормвача на Ани Чапман. Чрез изваждането на матката той дефеминизира своята жертва. Отнема й силата. Той не обръща внимание на парите им, на бижутата им. Иска само едно и веднъж щом се сдобие със своя сувенир, може да премине към финала. Но преди крайното вълнение има пауза. Аутопсията и на двете жертви показва, че той спира на това място. Преминава може би около час, през който жертвата продължава да кърви бавно. В раните им се събира локва кръв. Какво прави той през това време?
— Наслаждава се на свършеното — отвърна тихо Мур.
— Имаш предвид, че си прави чекия или нещо от този род? — обади се Дарън Кроу, задавайки въпроса с обичайния си груб език.
— Няма следи от еякулация на местопрестъплението и в двата случая — отбеляза Ризоли.
Погледът, с който я удостои Кроу, говореше „Ама че сме умни“.
— Липсата на е-я-ку-ла-ци-я — каза той, наблягайки саркастично върху всяка сричка, — не изключва чекиите.
— Не смятам, че е мастурбирал — намеси се Цукер. — Този конкретен извършител не би позволил да изгуби контрол до такава степен и то в непозната обстановка. Мисля, че изчаква да отиде на безопасно място, където да се отдаде на изживяването на сексуално удоволствие. Всичко в тази сцена на престъпление крещи: „контрол“. Той пристъпва към финалния акт с увереност и авторитет. Срязва гърлото на жертвата само с един дълбок разрез. И тогава изпълнява един последен ритуал.
Цукер бръкна в дипломатическото си куфарче, извади две снимки на местопрестъплението и ги постави на масата. Едната беше на спалнята на Даяна Стърлинг, а другата — на спалнята на Елена Ортис.
— Той сгъва педантично нощното им бельо и го поставя близо до тялото. Знаем, че сгъването е направено след заколването, защото пръските от кръвта са открити от вътрешната страна на дрехите.
— Защо го прави? — попита Фрост. — Какъв е символизмът тук?
— Отново става въпрос за контрол — отговори Ризоли.
Цукер кимна.
— Причината отчасти е тази. Чрез този ритуал той демонстрира контрола си над сцената. Но в същото време ритуалът контролира него. Той може би не е в състояние да устои на този импулс.
— И какво би станало, ако му се попречи да го изпълни? — осведоми се Фрост. — Да речем, ако бъде прекъснат и не успее да го завърши?
— Ще се ядоса. Нищо чудно да почувства необходимост незабавно да започне да търси следващата си жертва. Но засега винаги е успявал да извърши ритуала докрай. И всяко убийство го е задоволявало достатъчно, за да няма нужда от друго посегателство в продължение на дълъг период от време. — Цукер огледа присъстващите. — Това е най-лошият тип извършители, срещу който може да се изправим. Той изкарва цяла година между нападенията — това е изключително рядко. Означава, че може да изкара месеци от лов до лов. Може да се скъсаме да го търсим, докато той си седи и търпеливо чака следващото убийство. Той е внимателен. Организиран е. От тези, които оставят съвсем малко или не оставят никакви улики.