Погледна към Мур, търсейки потвърждение.
— Не разполагаме нито с отпечатъци, нито с ДНК и от двете местопрестъпления — каза Томас. — Имаме само един косъм, намерен в раната на Ортис. И с няколко тъмни полиестерни влакна, закачени за рамката на прозореца.
— Както разбираме не сте намерили и свидетели.
— За случая Стърлинг проведохме хиляда и триста разговора. И до този момент — сто и осемдесет за случая Ортис. Никой не е видял извършителя. Никой не е заподозрял, че някой е наблюдавал апартаментите на двете жертви.
— Но имаме три признания — намеси се Кроу. — Трима минувачи по улицата. Взехме показанията им и ги пуснахме да си вървят. — Той се засмя. — Побъркани.
— Този извършител не е умопобъркан — каза Цукер. — Предполагам, че изглежда напълно нормален. Мисля, че е бял мъж малко преди или след трийсетата си година. Със спретнат вид и над средната интелигентност. Почти със сигурност има завършена гимназия, нищо чудно да е висшист или дори още по-образован. Двете престъпления са отдалечени на повече от миля едно от друго и са извършени по такова време на денонощието, когато почти няма обществен транспорт. Следователно той може да шофира. Колата му несъмнено е добре поддържана и спретната. Вероятно не е лекуван за ментални проблеми, но нищо чудно като съвсем млад да е съден за кражба с взлом или за воайорство. Ако има работа, тя несъмнено изисква интелект и педантичност. Знаем, че планира нещата си, както доказва фактът, че носи всичко необходимо за убийството — скалпел, медицински конци, лейкопласт, хлороформ. Плюс някакъв контейнер, в който да отнесе сувенира в дома си. Възможно е това да е нещо съвсем елементарно като найлонова торбичка със залепващ се отвор. Той явно работи в област, където е нужно да се обръща внимание на подробностите. Тъй като очевидно има познания по анатомия и хирургически умения, нищо чудно да имаме работа с професионалист в областта на медицината.
Ризоли срещна погледа на Мур — и двамата бяха едновременно поразени от една и съща мисъл — на глава от населението в Бостън се падаха повече лекари, отколкото където и да било другаде.
— Тъй като е интелигентен — додаде Цукер, — той знае, че следим мястото на престъплението. Затова не се поддава на изкушението да се върне там. Но изкушението е налице, затова си заслужава наблюдението на жилището на Ортис да продължава поне в близко бъдеще. Също така е достатъчно интелигентен, за да не избере жертва в непосредствена близост до жилището си. Той излиза от своя квартал, за да ловува. Но не бих могъл да изготвя географски профил на базата само на тези две сцени, нужни са ми повече ориентирни точки. Не мога да посоча на кои области на града би трябвало да се фокусирате.
— Колко ориентирни точки са ти нужни? — попита Ризоли.
— Минимум пет.
— Което означава, че се нуждаем от пет убийства?
— Програмата за изготвяне на криминален географски профил, която използвам, се нуждае от пет ориентирни точки, за да даде достоверна информация. Понякога местоживеенето на извършителя може да се предвиди и само с четири ориентирни точки, но резултатите не са точни. Трябва да знаем повече за неговите движения. Какво е пространството на неговата активност, къде са отправните му точки. Всеки убиец работи в рамките на определена зона на комфорт. Те са като ловуващи хищници. Имат своя територия, свои дупки в леда за ловене на риба, където намират плячката си. — Цукер огледа безизразните лица на детективите около масата. — Все още не знаем достатъчно за този извършител, за да правим някакви предположения. Затова трябва да се фокусираме върху жертвите. Какви са били и защо е избрал именно тях.
Цукер бръкна в дипломатическото си куфарче и извади две папки, едната с етикет „Стърлинг“, а другата — „Ортис“. После нареди на масата двадесетина снимки. На тях се виждаха двете жени приживе, част от които — още от детските им години.
— Не сте виждали някои от снимките. Помолих семействата им да ги дадат, за да добием представа за историята на тези жени. Вгледайте се в лицата им. Изучете какво са представлявали като хора. Защо извършителят е избрал тях? Къде ги е видял? Какво в тях е привлякло погледа му? Смехът? Усмивката? Начинът, по който са ходили по улицата? — и започна да чете от някакъв лист: — Даяна Стърлинг, трийсетгодишна. Руса коса, сини очи. Висока метър и шейсет и осем, петдесет и седем килограма. Занимание: пътнически агент. Работно място: улица „Нюбъри“. Местоживеене: улица „Марлборо“ в Бак Бей. Завършила „Смит колидж“. Родителите й са адвокати, които живеят в къща за два милиона долара в Кънектикът. Приятел: по времето, когато е умряла, няма такъв.