— Неопределено подозрение.
На лицето на Цукер се появи една от неговите усмивки в стил Джон Малкович, от които я побиваха тръпки.
— Сподели го с мен.
— Не споделям неоформените си подозрения.
— Лош късмет?
— Пазя си територията.
— Това е екипно разследване.
— Екипната работа е нещо странно. Винаги, когато споделя подозренията си, някой друг бива потупван по рамото.
Със снимката в ръка тя излезе от стаята и незабавно съжали за последния си коментар. Целият ден обаче колегите й от мъжки пол я бяха дразнили с дребните си забележки и подмятания, които заедно издаваха цялостното им презрително отношение. Последната сламка беше разговорът, който заедно с Дарън Кроу бяха провели с обитателя на съседния апартамент на дома на Елена Ортис. Кроу многократно бе прекъсвал въпросите на Джейн, за да зададе свои. Когато тя го издърпа от стаята и го смъмри за поведението му, той отвърна с типичната мъжка обида:
— Ясно е, че ти е дошъл месечният цикъл.
Не, щеше да задържи за себе си своите подозрения. Ако не излезеше нищо, никой нямаше да може да й се присмее. А ако стигнеше до някакъв резултат, щеше по право да получи заслуженото.
Върна се на работното си място и седна, за да огледа по-добре снимката от дипломирането на Даяна Стърлинг. Посегна към увеличителната лупа и в този момент погледът й попадна върху бутилката минерална вода, която държеше винаги на бюрото си. Кипна, когато видя какво беше пъхнато вътре.
„Не реагирай — помисли си тя. — Не им давай да разберат, че са улучили целта си.“
Без да обръща внимание на бутилката вода и отвратителния обект в нея, тя насочи лупата към гърлото на Даяна Стърлинг. Стаята й се стори необичайно притихнала. Почти усещаше погледа на Дарън Кроу, който очакваше избухването й.
„Но няма да дочакаш, мръсник такъв. Този път ще запазя хладнокръвие.“
Фокусира се върху верижката на Даяна. За малко да пропусне този детайл, защото в първия момент вниманието й беше привлечено от тези великолепни скули, от деликатната извивка на веждите. Сега изучаваше двата медальона, висящи от елегантната верижка. Единият имаше формата на катинарче, а другият — на миниатюрно ключе. „Ключето към моето сърце“ — помисли си Джейн.
Разрови папките на бюрото си и намери снимките от мястото на престъплението, където бе открита Елена Ортис. С лупата се зае да изучава една направена от близък план снимка на торса на жертвата. През съсирената кръв, засъхнала на врата й, успя да различи тънката линийка на златната верижка, двете медальончета не се виждаха ясно.
Посегна към телефона и набра номера на съдебния лекар.
— Д-р Тиърни няма да бъде тук следобед — отговори секретарката му. — Мога ли да ви помогна?
— Става дума за аутопсията, която той направи в петък. Името е Елена Ортис.
— Да?
— Жертвата беше с някакво бижу, когато бе донесена в моргата. При вас ли е още?
— Ще отида да проверя.
Ризоли зачака, потупвайки с химикалка по бюрото. Бутилката с вода се намираше точно пред нея, но тя упорито избягваше да я гледа. Гневът й бе отстъпил място на възбудата. На оживлението от лова.
— Детектив Ризоли?
— Тук съм.
— Личните вещи са поискани от семейството. Чифт златни обици на винтче, верижка и пръстен.
— Кой се е разписал за тях?
— Ана Гарсия, сестра на жертвата.
— Благодаря.
Джейн затвори телефона и погледна часовника си. Ана Гарсия живееше чак в Денвърс. Това означаваше пътуване в пиковия час с всичките задръствания…
— Знаеш ли къде е Фрост? — попита Мур.
Младата жена вдигна поглед стреснато, той стоеше до бюрото й.
— Не, не знам.
— Не е ли идвал насам?
— Не държа момчето на каишка.
Последва пауза. После Томас попита:
— Какво е това?
— Снимки от местопрестъплението на случая „Ортис“.
— Не. Онова нещо в бутилката.
Тя вдигна отново поглед и видя, че се беше намръщил.
— На какво ти прилича? Шибан тампон, ето какво. Някой тук има наистина изтънчено чувство за хумор.
И тя погледна към Дарън Кроу, който потисна напиращия в гърлото си смях и се обърна.
— Аз ще се погрижа за това — каза Мур и взе бутилката.
— Хей. Хей! — възкликна тя. — По дяволите, Мур. Забрави за това!
Той влезе в кабинета на лейтенант Маркет. През стъклената стена тя видя как Мур постави шишето с тампона на бюрото на лейтенанта. Маркет се обърна и се загледа по посока на Ризоли.