Елена Ортис живееше в такъв блок. Макар гледката от прозорците на апартамента й на втория етаж да не беше вдъхновяваща — те гледаха към една обществена пералня — сградата предлагаше удобство, което рядко се срещаше в Бостън — място за паркиране на колите на обитателите на съседната алея.
Сега Мур вървеше по тази алея, оглеждаше прозорците на апартаментите и се питаше кой ли го наблюдава в този момент. Нищо не помръдваше зад огледалните прозорци на сградата. Живеещите от онази страна на блока, която гледаше към алеята за паркиране, вече бяха разпитани — никой от тях не бе дал информация, която да бъде от полза.
Спря под прозореца на банята на Елена Ортис и се загледа към аварийното пожарно стълбище, водещо до него. Стълбичката беше вдигната и закрепена. През нощта, в която бе умряла Елена Ортис, колата на един от обитателите бе паркирана непосредствено под аварийното стълбище. По-късно върху покрива на автомобила бяха открити отпечатъци от обувки номер 84. Извършителят го беше използвал като стъпало, за да достигне аварийната стълбичка.
Томас Мур видя, че прозорецът на банята беше затворен. Той не е бил затворен в нощта, в която Елена Ортис се е изправила срещу убиеца си.
Излезе от алеята за паркиране, заобиколи блока към главния вход и влезе в него.
Полицейска лента висеше напреки на вратата към апартамента на Елена Ортис. Той я отстрани и по ръката му полепна прах за снемане на отпечатъци. Свободно висящата лента се плъзна по раменете му, щом пристъпи прага на жилището.
Дневната беше същата, каквато я помнеше от предишния ден, когато я бе огледал заедно с Ризоли. Посещението бе доста неприятно, усещаше се прикритото засега съперничество. Случаят Ортис бе започнал под водачеството на Ризоли и тя се чувстваше достатъчно несигурна, за да се усеща заплашена от всеки, поставящ на изпитание авторитета й, особено ако това беше по-възрастно ченге от мъжки пол. Макар сега да играеха в един отбор, отбор, който включваше вече петима детективи, за нея Мур беше натрапник, който се опитваше да навлезе в нейната територия, затова той внимаваше да изказва предположенията си по възможно най-дипломатичен начин. Нямаше никакво желание да бъде въвлечен в битка на егото, но точно така бе станало. Вчера бе опитал да се фокусира върху мястото на престъплението, но недоволството й постоянно осуетяваше опитите му да се концентрира.
Едва сега, когато бе останал сам, му се удаде възможността да фокусира вниманието си изцяло върху апартамента, където бе умряла Елена Ортис. Около масичката за кафе в дневната бяха наредени напълно неподхождащи си мебели. В ъгъла имаше бюро с компютър. На пода бе поставен огромен килим с изображение на лиани с листа и розови цветя. Според Ризоли, нищо не е било местено или променяно от убийството насам. Последната дневна светлина избледняваше зад прозореца, но Мур не включи осветлението. Стоя дълго на едно място, без да помръдне, чакайки в стаята да се възцари пълна тишина. Това беше първата възможност, която му се отдаваше, да посети мястото на престъплението сам, първият път, когато имаше възможност да стои в стаята, без вниманието му да бъде отвличано от гласове или лица, т.е. от живите. Той си представи как въздушните молекули, раздвижени за кратко от неговото влизане, сега забавят движението си и се понасят плавно. Искаше помещението да започне да му говори.
Не усети нищо. Не усети никакво зло, никакъв остатъчен трепет от ужас.
Извършителят не беше влязъл през вратата. Нито се беше разхождал из току-що провъзгласилото се царство на смъртта. Беше фокусирал цялото си време, цялото си внимание в спалнята.
Мур бавно мина покрай миниатюрната кухня и тръгна по коридора. Усети как косъмчетата на врата му настръхват. Спря пред първата врата и се загледа в банята. Включи осветлението.
Вечерта в четвъртък е топла. Толкова топла, че прозорците из целия град са отворени, за да уловят всеки полъх на вятъра, всяко охлаждащо раздвижване на въздуха. Ти клякаш на пожарното стълбище, мокър от пот в тъмните си дрехи, и се взираш в тази баня. Не се чува звук, жената спи в спалнята. Трябва да става рано на другата сутрин, за да върши работата си в цветарския магазин, и в този час цикълът на съня й преминава в най-дълбоката си фаза, от която е най-трудно да бъдеш събуден.