Выбрать главу

Хестър докосна Том по ръката.

— Давай.

Той налегна руля, докато ориентира дирижабъла така, че северният вятър да го подхване. След това бутна напред поредица от месингови лостове и воят на двигателите доби по-висок тон. Още един лост и няколко малки аероплатна, които приличаха на полукръгове от силикон и коприна, се разгънаха между двигателите и фланговете на балона, за да осигурят допълнителна тяга за „Джени“.

— Набираме скорост! — провикна се Том и погледна през перископа към зърнестата и обърната надолу с главата картина на небето зад тях. Лисичите демони обаче бяха настоятелни. Те също промениха курса, за да последват „Джени Ханивър“, и също увеличиха мощността на двигателите си, за да постигнат по-висока скорост. След около час вече бяха толкова близо, че Том и Хестър можеха да видят изрисуваните по фланговете им символи — не беше счупеното колело на Лигата на антимобилистите, а назъбена зелена светкавица.

Младежът огледа сивата земя под тях с надеждата да намери село или град, в които да потърси убежище. Не забеляза нищо друго освен две бавно движещи се фермерски градчета, които водеха стадата си от северни елени през тундрата в посока изток, а и нямаше как да стигне до тях, без Лисичите демони да му пресекат пътя. Планинската верига Танхойзер запълваше хоризонта отпред, а каньоните ѝ и вулканичните облаци предлагаха единствената надежда за укритие.

— Какво да направя? — попита Том.

— Продължавай напред — отвърна Хестър. — Може би ще успеем да им се измъкнем в планините.

— Ами ако ни обстрелят с ракети? — изхленчи въпроса си Пенироял. — Приближават се ужасно бързо! Ами ако започнат да стрелят по нас?

— Те искат „Джени“ цял — отвърна Хестър. — Няма да рискуват да ни бомбардират.

— Искат „Джени“ ли? За какво му е притрябвала на някого тази стара бракма? — Напрежението правеше Пенироял раздразнителен. Когато момичето му обясни всичко, той извика изумен:

— Това е бил дирижабълът на Ана Фанг? Велика Клио! Всемогъщи Поскит! Зелена буря боготворят Ана Фанг! Движението им беше сформирано от пепелта на Северната аерофлота! То се закле да отмъсти за хората, убити от агентите на Лондон в Батмунк Гомпа! Естествено, че ще искат да си върнат дирижабъла ѝ! Милостиви богове, защо не ми казахте, че този летателен апарат е краден? Настоявам всичките ми пари да бъдат възстановени на мига!

Хестър го избута встрани и отиде до навигационната маса.

— Том? — провикна се тя, докато разглеждаше онези карти, с които разполагаха за Танхойзер. — Има пролука във веригата от вулкани на запад от тук — прохода Драхен. Може би там ще намерим някой град, на който да кацнем.

Продължиха да летят, като се носеха в редкия въздух над заснежени върхове и дори веднъж минаха опасно близо до димна струя, избълвана от гърлото на млад вулкан. Не видяха никакъв проход, нито град. След още час, в който трите Лисичи демона значително скъсиха преднината им, няколко ракети прелетяха покрай прозорците им и експлодираха дясно на борд.

— О, Куърк! — изрева Том… но Куърк беше бог на Лондон и щом не си беше мръднал пръста да спаси собствения си град, защо му беше да идва на помощ на някакъв очукан дирижабъл, изгубен в серните въздушни пространства над Танхойзер?

Пенироял се опита да се скрие под навигационната маса.

— Те изстрелват ракети!

— О, благодарим ти за просветлението, тъкмо се чудехме какви са тези големи неща, които експлодират — отвърна Хестър, раздразнена от факта, че предположението ѝ се оказа погрешно.

— Но ти каза, че няма да го направят!

— Целят се в двигателите — каза Том. — Ако успеят да ги извадят от строя, ще останем на едно място в небето, а те ще могат да ни настигнат и да ни вземат на абордаж…

— Не можеш ли да направиш нещо? — попита настоятелно Пенироял. — Не можеш ли да отвърнеш?

— Не разполагаме с никакви ракети — отвърна неловко младежът. След последната ужасна битка над Лондон, когато свали „Асансьора до 13-ия етаж“ и видя с очите си как екипажът му изгоря в гондолата, беше се зарекъл, че „Джени Ханивър“ ще бъде мирен дирижабъл. Оттогава ракетните му установки бяха празни. В момента съжали за скрупулите си. Благодарение на него съвсем скоро Хестър и професор Пенироял щяха да попаднат в ръцете на Зелена буря.