Още една ракета прелетя покрай тях. Време беше за отчаяни действия. Отново призова Куърк, след което плъзна „Джени“ рязко вляво и се устреми към лабиринта от планини, като се промъкваше в сенките на брулените от вятъра базалтови зъбери и отново излизаше на светло.
Под него — много под и пред тях — протичаше друго преследване. Едно малко боклучарско градче препускаше на юг през пролуките в планините, а зад него с отворени метални челюсти го следваше голям, ръждясал, триетажен самоходен град.
Том насочи „Джени“ натам, като от време на време поглеждаше през перископа, където трите Лисичи демона все още му дишаха във врата. Пенироял си гризеше ноктите и ломотеше имената на някакви неизвестни богове: „О, велики Поскит! О, Дийбъл, спаси ни!“. Хестър отново включи радиото и замоли града, който приближаваха, за разрешение за кацане.
Кратко затишие. Една ракета се заби в планината на тридесет метра зад тях. Радиото изпука и от него се разнесе женски глас, който говореше на аеросперанто с тежък славянски акцент.
— Тук е пристанището на Новая-Нижни. Молбата ви е отхвърлена.
— Какво? — изпищя Пенироял.
— Но това не е… — изуми се Том.
— Случаят е спешен! — отвърна Хестър по радиото. — Преследват ни!
— Наясно сме — заяви гласът, изпълнен със съжаление, но категоричен. — Не желаем неприятности. Новая-Нижни е миролюбив град. Стойте настрана, моля, или ще стреляме по вас.
Една ракета полетя от водача на Лисичите демони и едва не отнесе кърмата. Грубите гласове на пилотите на Зелена буря заглушиха за момент заплахите от Новая-Нижни, след което жената отново се завърна и съобщи още по-настоятелно:
— Стойте настрана, „Джени Ханивър“, или ще стреляме!
На Том му хрумна една идея.
Нямаше време да обяснява на Хестър какво смята да направи. Така или иначе не мислеше, че ще получи одобрението ѝ, тъй като беше заимствал идеята за тази маневра от Валънтайн и от разказите му от „Приключенията на един практичен историк“ — една от онези книги, които искаше да изживее, докато все още беше чирак и нямаше представа какво представляват истинските приключения. „Джени“ започна да бълва газ от горните клапи, да се снижава над прииждащия град и да лети към него и към катастрофален сблъсък. Гласът по радиото се превърна в писък, към който се присъединиха Хестър и Пенироял, когато Том прелетя ниско над ръждясалите фабрики по края на средния етаж и я закара между две огромни подпори, където горният етаж хвърляше сянката си. Двата Лисичи демона зад него се отказаха от преследването, но водачът им беше по-дързък от тях и го последва в сърцето на града.
Това беше първото посещение на Том в Новая-Нижни и щеше да се окаже доста кратко. Доколкото видя, градът много приличаше на бедния стар Лондон с широките си улици, които се виеха от центъра на всеки етаж. „Джени Ханивър“ летеше над една от тях, на височината на улична лампа. Шокираните жители го зяпаха от високите прозорци, а пешеходците бързаха да намерят някакво укритие. Близо до центъра на етажа се издигаха масивни подпори и асансьорни шахти — слалом, в който на малкия дирижабъл му се наложи да прелети на сантиметри от опасностите, като се отърва само с одраскване на балона и одиране на боята от насочващите перки. Преследващият ги Лисичи демон обаче не извади такъв късмет. Нито Том, нито Хестър успяха да видят точно какво се случи, но чуха раздиращия звук от катастрофата дори през грохота на двигателите на „Джени“. С помощта на перископа видяха търкалящата се по палубата развалина от кораба, чиято гондола беше увиснала като пияница върху оказалия се на пътя ѝ железопътен мост.
Изведнъж ги заля ослепителната слънчева светлина от другия край на града. Като че ли успяха да се измъкнат и дори вкамененият Пенироял се зарадва на успеха. Но Зелена буря не се отказваше толкова лесно. „Джени“ се гмурна през мъглата от изгорели газове, която се носеше зад града. Двата Лисичи демона ги чакаха отвъд нея.
Една ракета се вряза в двигателите дясно на борд. Експлозията пръсна прозорците на пилотската кабина и запрати Хестър на пода. Тя се изправи на крака с големи усилия и видя, че Том продължава да работи с управлението. Косата и дрехите му бяха посипани със стъклени късчета. Пенироял се беше свлякъл на навигационната маса, а от рана на плешивата му глава течеше кръв, където здравата го беше халосал един от месинговите пожарогасители на „Джени“, който се беше откачил при експлозията. Хестър го издърпа до едно от местата до прозореца. Професорът все още дишаше, но очите му се бяха обърнали наполовина зад клепачите и от тях бяха останали само два бели полумесеца. Изглеждаше като човек, който разглежда нещо много интересно във вътрешността на главата си.