— Професор Пенироял все още е изтощен от приключенията си — заяви тя. — Сложете го да си легне! Проветрете покоите за гости за него и приятелите му. Трябва да го излекуваме колкото може по-бързо. Престани да се тревожиш за тази глупава чаша, Смю. След като професорът ни отведе в Америка, ще изровим повече детонационно стъкло, отколкото някога сме си представяли!
9.
Добре дошли в Съоръжението
От студеното море далеч на юг, отвъд владенията на ледовете, се издигаше остров. Той беше черен и скалист, покрит с изпражненията на чайки и морелетници, които си свиваха гнезда по зъберите. Шумът от птиците можеше да се чуе от километри, тъй като те постоянно кряскаха и пищяха, гмуркаха се сред вълните, за да ловят риба, летяха на големи ята или кацаха на покривите на ниските сгради и ръждясалите парапети на опасните мостове, които стърчаха направо от скалите като гъби върху мъртъв ствол. Макар мястото да изглеждаше необитаемо, на него живееха хора — хангари за дирижабли бяха построени направо в скалите, а в тесните процепи бяха поставени сферични цистерни с гориво, които приличаха на паешки яйца. Това беше Грабителско гнездо, което Локи Червения и легендарната му шайка аеропирати бяха устроили като свое леговище.
Локи вече го нямаше, но по някои от сградите все още личаха експлозиите от ракети, които подсказваха, че не си е отишъл доброволно. Една спокойна вечер отряд на Зелена буря нападна това място, изкла пиратите и пое контрола над Гнездото, където си построи база, до която никой гладен град не можеше да припари.
Слънцето залязваше в червено, пурпурно и опушено оранжево и караше острова да изглежда още по-зловещ от обичайното в очите на пасажерите на „Проблясък“. Оръдейните установки се раздвижиха като бронирани глави, за да проследят стария тумбест дирижабъл. Той беше съпроводен до главния хангар от няколко Лисичи демона, които летяха в кръг около него подобно на овчарски кучета, повели непокорна овца обратно в стадото.
— Какво бунище! — оплака се една от съпругите на Уиджъри Блинко, която гледаше през прозореца на гондолата.
— Каза ни, че ако предадем онзи стар дирижабъл, ще извадим голям късмет и ще получим много пари — пое щафетата друга. — Обеща ни да се печем на курортен сал, а не да летим до това място на края на света.
— Излъга ни, че ще ни купиш нови дрехи и роби!
— Тишина, съпруги! — изкрещя Блинко, който се опитваше да се съсредоточи върху лостовете за управление, докато наземен контрол го напътстваше към хангара с цветни флагчета. — Покажете малко уважение! Това е база на Зелена буря! Чест е да бъдем повикани тук — знак, че ценят услугите ми!
В интерес на истината търговецът също като жените си беше ужасѐн, че е призован в Грабителско гнездо. След като съобщи в базата на Зелена буря, че е забелязал „Джени Ханивър“ в Танхойзер, очакваше да получи благодарности и вероятно добро заплащане. Определено не смяташе, че ще бъде съпроводен от Лисичи демони от Въздушен пристан чак до тук.
— Ама верно ли! — измърмориха съпругите и се сбутаха една друга.
— Срамота е, че Зелена буря не го уважава толкова, колкото той тях!
— Да, да, наистина ценят услугите му!
— Помислете за бизнеса, който губим, докато се размотаваме на това място!
— Майка ми ме предупреди да не се омъжвам за него.
— Моята също!
— И моята!
— Той е наясно, че това е глупаво! Вижте го колко е разтревожен!
Господин Блинко продължаваше да изглежда разтревожен, когато напусна „Проблясък“ и се озова в хаотичния и ехтящ хангар, но бързо се ухили, когато една красива лейтенантка дойде да го посрещне. Уиджъри Блинко имаше слабост към младите красиви жени, затова се беше оженил за пет такива и макар че бяха доста кресливи и твърдоглави, пък и имаха навика да се съюзяват срещу него, в ума му веднага изникна въпросът дали да не предложи на тази да му стане шестата.
— Господин Блинко, добре дошли в Съоръжението.
— Мислех, че се казва Грабителско гнездо, скъпа.
— Комендантът предпочита да го наричаме Съоръжението.
— О!
— Тук съм, за да ви отведа при нея.
— При нея, а? Не знаех, че има толкова много дами в организацията ви.
Усмивката на лейтенантката се изпари.
— В Зелена буря вярваме, че мъжете и жените поравно трябва да изиграят своята роля в предстоящата война, за да победим онези варвари мобилистите и да направим Земята отново зелена.
— О, разбира се, разбира се — отвърна бързо господин Блинко. — Напълно съм съгласен… — Не му харесваха подобни приказки. Войната не беше никак добра за бизнеса. Но последните няколко години бяха трудни за Лигата на антимобилистите — Лондон беше стигнал почти до портите на Батмунк Гомпа и агентите му бяха изпепелили Северната аерофлота. Заради това нямаше достатъчно летателни апарати, които да се отзоват на помощ на Шпицберген Статик, когато Аркангел го нападна миналата зима, и така последният велик северен град на антимобилистите беше погълнат от хищника. Напълно нормално беше някои от по-младите офицери на Лигата да станат нетърпеливи от нерешителността на Висшия съвет и да ги засърбят ръцете за отмъщение. Блинко се надяваше нищо да не излезе от тая работа.