— Извадихме голям късмет, че кацнахме на Анкъридж, Том, мило момче! — каза той, когато младежът дойде да го посети през един мрачен арктически следобед, и размаха накичената си с бижута ръка към голямата си дневна с нейните красиви килими, картини в рамки, горящите в бронзови триножници огньове и големите прозорци с изглед към близките покриви и леда навън, където виеше силен вятър и се сипеше сняг. В покоите на главния навигатор беше топло и приятно.
— Как върви поправката на дирижабъла ти, между другото? — попита Пенироял.
— О, бавно — отвърна Том. В интерес на истината, от няколко дни не беше припарвал до аеропристанището и не знаеше как точно върви работата по „Джени Ханивър“. Не му се искаше да мисли особено много за него, тъй като, когато бъдеше поправен, Хестър щеше да поиска да си ходят. Така щеше да се отдалечи от този прекрасен град и от Фрея. Въпреки това — помисли си Том — е много мило от страна на професора, че проявява интерес.
— Как върви пътуването до Америка? — попита младежът. — Всичко наред ли е?
— Абсолютно! — извика Пенироял, разположи се на дивана и оправи ватирания си халат от изкуствена коприна. Наля си още една чаша с вино и предложи такава на Том. — Във винарната на главния навигатор има чудесни стари вина. Ще е истинска загуба, ако не изпием колкото се може повече преди… е…
— Трябва да запазиш най-доброто, за да отпразнуваш пристигането си в Америка — каза младежът и седна на един стол до краката на този велик човек. — Реши ли вече накъде ще поемем?
— Ами… и да, и не — отвърна някак неопределено Пенироял, размаха чашата си и разля вино върху пухкавите възглавници. — Да и не, Том. Стигнем ли веднъж западно от Гренландия, ще е чисто пързаляне през останалата част от пътя. Уиндолин и Скейбиъс са планирали нещо много сложно, което включва преминаването през безброй острови, които е възможно вече да ги няма, и след което ще поемем към западния бряг на Америка. За щастие, успях да им покажа много по-лесен път. — Професорът посочи една карта на стената. — Ще караме направо през Бафинова земя към Хъдсъновия проток. Там ледът е хубав, стабилен и дебел и стига чак до сърцето на Северна Америка. Това е пътят, по който минах на връщане. Ще профучим от там, ще хванем руля и просто ще влезем на вериги в зелената земя. Фасулска работа.
— Така ми се иска да дойда с теб — въздъхна Том.
— Не, не, мило момче! — отвърна рязко изследователят. — Мястото ти е на Птичите пътища. Веднага след като дирижабълът ти бъде поправен, двамата с… ах, прекрасната ти спътница трябва да се върнете в небето. Между другото, чух, че Нейно Превеличество маркграфинята ти е заела няколко от книгите ми.
Том се изчерви при споменаването на Фрея.
— Какво мислиш за тях, а? — попита Пенироял и си наля още вино. — Добри са, нали?
Младежът не знаеше какво да отговори. Книгите на професора определено бяха вълнуващи. Проблемът се състоеше в някои от историите му — бяха прекалено алтернативни за обучения му в Лондон интелект. В „Красивата Америка“ разказваше, че е видял основите на древните небостъргачи да стърчат от прахта на Мъртвия континент… никой друг изследовател не бе описвал подобни гледки, защото вероятно те са били оглозгани от ветровете и ръждата преди цяла вечност. Дали Пенироял не е халюцинирал? После в „Боклук? Боклук!“ професорът твърдеше, че малките влакчета и колички играчки, които понякога са откривани в земите на древните, въобще не са играчки. „Несъмнено — пишеше той, — тези машини са били управлявани от малки човешки същества, генетично модифицирани от древните поради неизвестни причини.“
Том нямаше съмнения, че Пенироял е велик изследовател, но явно, като седнеше зад пишещата машина, въображението му започваше да препуска.
— Е, Том? — попита професорът. — Не се стеснявай. Един добър писател никога не възразява да получи деструктивна кривика. Така де, консервилна кретика…
— О, професор Пенироял! — разнесе се гласът на Уиндолин Пай от месинговата високоговорителна тръба на стената. — Ела бързо! Наблюдателите са забелязали нещо на леда отпред!
Том застина при мисълта, че някой град хищник ги е издебнал, но Пенироял само сви рамене.