Боне се намираше в една празна работилница в машинното отделение и пълнеше обирджийската си торба с машинни части, когато градът пое по нов курс. Внезапната промяна едва не го извади от равновесие. Притисна здраво торбата към тялото си, за да не позволи на плячката вътре да издрънчи, измъкна се навън и пое бързо по лабиринта от добре познати улици към сърцето на машинното отделение и отделението, където се помещаваха Сферите на Скейбиъс. Скри се зад две празни цистерни за гориво и чу работниците да си викат един на друг, докато тичаха към станциите си, и бавно осъзна какво се случва. Скри се още по-надълбоко в сенките и се зачуди как да действа.
Знаеше какво трябва да се направи, тъй като правилата на Чичо бяха пределно ясни. Когато един град гостоприемник бъдеше заплашен от изяждане, всеки прикрепен за него охлюв следваше да се откачи и да избяга на мига. Това беше част от голямото правило: Гледай Да Не Те Хванат. Дори ако само един охлюв бъдеше намерен и градовете на севера научеха как са били плячкосвани и обирани през всички тези години, щяха да започнат да слагат пазачи и да вземат мерки по сигурността. Животът, който Изгубените момчета водеха, щеше да стане невъзможен.
Въпреки това Боне не пое обратно към „Ларва“. Не искаше да напуска Анкъридж, още не, не и по този начин. Опита се да се убеди, че причината е в плячката — все още имаше хубави неща, които да се откраднат, и някакво си глупаво предградие хищник нямаше да му попречи да го стори. Нямаше начин да се върне толкова рано от първата си мисия като командир само с наполовина пълен трюм!
Но това не беше истинската причина и в дълбините на ума си момчето съзнаваше много добре, че е така, макар на повърхността да кипеше от гняв заради нахалството на Въркоградово.
Боне си имаше тайна. Тя беше толкова дълбока и мрачна, че не можеше да говори за нея с Шило и Гаргара. Ужасната истина бе, че той харесваше хората, които обираше. Знаеше, че не е правилно, но не можеше да се противопостави на себе си. Пукаше му за Уиндолин Пай и съчувстваше на тайния ѝ страх, че не е достатъчно умела, за да закара града до Америка. Тревожеше се за господин Скейбиъс и беше трогнат от куража на Смю, на семейство Аакиук и на хората, които работеха в машинното отделение и във фермите за добитък и за водорасли. Харесваше Том заради добротата му и заради начина му на живот в небесата. (На Боне му се струваше, че ако Чичо не го беше направил Изгубено момче, можеше много да прилича на Том.)
Що се отнасяше до Фрея… не знаеше точната дума, с която да опише смесицата от нови чувства, които тя събуждаше у него.
Воят на Сферите на Скейбиъс достигна нови висоти. Градът се заклати и затрепери, някакви тежки предмети се заудряха в палубата и се затъркаляха по улиците зад скривалището на Боне, но той знаеше, че няма да си тръгне оттук. Не можеше да изостави тези хора, особено след като ги опозна толкова добре. Щеше да поеме риск и да види как ще завърши преследването. Шило и Гаргара нямаше да се откачат без него и дори да можеха да го видят как се крие тук, нямаше как да разберат какво си мисли. Щеше да им обясни, че не е искал да рискува да се върне на „Ларва“ през целия този хаос. Всичко щеше да е наред. Анкъридж щеше да оцелее. Смяташе, че госпожица Пай, Скейбиъс и Фрея щяха да успеят да го предпазят.
Том често беше ставал свидетел на лов на градове от наблюдателната палуба на втория етаж на Лондон, беше ликувал, докато градът му преследваше малки индустриални градчета и големи дърварски търговски полиси, но никога не беше попадал в ситуацията на преследван. Осъзна, че въобще не е приятна. Щеше му се да има някаква работа за вършене като Уиндолин Пай и екипа ѝ, които продължаваха да разпъват още карти и да закрепват ъгълчетата им с чаши кафе. Пиеха освежаващата течност с литри, откакто започна преследването, и продължиха да хвърлят изпълнени с молба погледи към статуите на Ледените богове на олтара в Щурвала.
— Защо всички са толкова изнервени? — попита Том, като се обърна към Фрея, която стоеше наблизо и също като него нямаше какво да прави. — Искам да кажа, че вятърът не е толкова силен, нали? Не може наистина да ни преобърне?