— Ще ми се да бях отлетяла с милия професор Пенироял. Той беше влюбен до полуда в мен, знаете.
— Ще ми се да бях послушаха майка си!
— Ще ми се да бяхме в Аркангел!
Уиджъри Блинко внимателно запуши ушите си с топчета восък, за да не слуша оплакванията им, но той също се чувстваше зле, беше изплашен и имаше нужда от удобствата на своя дом. Проклинаше Зелена буря, че го прати за зелен хайвер на тази мисия! Седмици наред се скиташе в Ледената пустош като някакъв снегомад и кацаше във всеки град, който забележеше, за да пита дали някой е виждал „Джени Ханивър“. Хората, които разпита в Новая-Нижни, казаха, че са видели дирижабъла да отлита на север, след като унищожил изтребителите на Зелена буря, но оттогава никой не го беше забелязвал. Сякаш просто беше потънал вдън земя!
Блинко се замисли за града, който Въркоградово се опитваше да изяде — Анкъридж. Ако отлетеше, когато бурята спре, можеше да го намери и да го догони… Но какъв беше смисълът? Онези двама млади пилоти нямаше как да са стигнали толкова на запад със стария си дирижабъл. Освен това започваше да си мисли, че предпочита да се изправи пред убийците на Зелена буря, отколкото да каже на съпругите си, че трябва да кацнат на още едно мизерно малко пристанище.
Определено беше настъпило времето за промяна в плановете.
Извади тапите си за уши точно навреме, за да чуе жалните думи на съпруга номер три:
— … и сега, след като изгубиха плячката си, главорезите, които управляват този град, ще подивеят и ще се разгневят! Ще убият всички ни и това ще е по вина на Блинко!
— Глупости, съпруги! — изрева той и стана прав, за да им покаже, че е главата на това семейство и че някакво си преследване на борда на дивашко предградие няма как да го разтревожи. — Никой няма да бъде убит! Веднага след като бурята утихне, ще извадим „Проблясък“ от хангара и ще се приберем у дома на Аркангел. Ще продам информация за градчетата, които срещнахме, на Ловците, така че пътуването ни няма да е напразно. Що се отнася до Зелена буря… Е, всякакви пилоти минават през борсата на Аркангел. Ще разпитам всички. Все някой от тях ще е чувал нещо за „Джени Ханивър“.
15.
Хестър остава сама
Бурята продължаваше да бушува, а пронизителният вой на вятъра да се усилва. Няколко празни сгради в горната част на града бяха съборени, както и много други покриви и прозорци. Двама от работниците на господин Скейбиъс, изпратени на носа, за да стегнат няколко разхлабени платформи, бяха отнесени заедно с тях и се изгубиха в мрака, вкопчени в обезопасителните си въжета като някакви грозни хвърчила.
Хестър работеше над „Джени“ с господин Аакиук, когато племенникът му дойде в хангара и им сподели новините за преследването. Първият ѝ инстинкт беше да се затича към Зимния дворец, за да бъде с Том, но когато излезе навън, вятърът я удари като тежък матрак и я притисна към стената на постройката. Само един поглед към падащия сняг ѝ подсказа, че не може да стигне по-далеч от къщата на уредника на пристанището. Прибра се в кухнята, откъдето наблюдаваше бурята, докато семейство Аакиук ядяха яхнията си от водорасли и ѝ разказваха за други бури, много по-лоши от тази, които добрият стар Анкъридж беше преживял невредим.
Хестър им беше благодарна, че се опитват да я успокоят, но не беше дете и разбираше, че зад усмивките им се крие същият страх, който тормозеше и нея. Не беше само заради суровата буря, която ги беше връхлетяла, но и заради хищника, който дебнеше да ги погълне. Не сега! — помисли си Хестър и задъвка палци, докато от тях не потече кръв. — Не може да ни изядат сега. Още седмица, още няколко дни…
„Джени Ханивър“ беше почти готов да се издигне отново във въздуха: рулят и двигателите бяха поправени, балонът беше закърпен и газовите камери напълнени. Трябваше му само нова боя и още няколко дребни поправки по окабеляването на гондолата. Щеше да е ужасна ирония, ако бъдеше изяден, преди да има възможност да полети.
Телефонът иззвъня. Господин Аакиук побърза да го вдигне и се върна грейнал.
— Обади се госпожа Умиак! Чула се с Щурвала, откъдето ѝ казали, че сме се измъкнали на Въркоградово. Ще продължим още малко напред, след което ще хвърлим котва, за да изчакаме бурята да премине. Очевидно скъпият професор Пенироял е посъветвал Нейно Великолепие да продължи въпреки вихрушката. Този добър джентълмен! Всички трябва да благодарим на Ледените богове, че го изпратиха тук. Хестър, мила, младият ти приятел е добре. Върнал се е в Зимния дворец.