От изражението на джуджето Том подразбра, че подобна покана е голяма чест. Веднага му намериха официална роба, която беше изпрана и изгладена.
— Принадлежеше на стария камерхер — обясни Смю, докато му помагаше да се облече. — Така като гледам, е ваш размер.
Том никога досега не беше обличал роба и когато се погледна в огледалото, видя един красив и изтънчен младеж, който нямаше нищо общо с него. Чувстваше се притеснен, докато следваше джуджето до личната трапезария на маркграфинята. Вятърът не се опитваше да изтръгне капаците на прозорците със същата настоятелност както преди. Вероятно бурята беше започнала да утихва. Смяташе да се нахрани колкото се може по-бързо и след това да отиде да потърси Хестър.
За съжаление, не беше възможно да яде бързо, не и на такава официална вечеря, на която Смю — преоблечен в одеждите на лакей — носеше ястие след ястие, след което хукваше към кухнята, за да си сложи готварската шапка и да сготви следващото, или пък тичаше към винарската изба за поредната бутилка отлежало червено вино от винарския град Бордо-Мобил. След няколкото ястия Том осъзна, че не му се излиза навън в убийствената вихрушка, тъй като Фрея беше чудесна компания и му беше много приятно да е насаме с нея. Имаше нещо прелестно в особата ѝ тази вечер, сякаш смяташе, че е постъпила много дръзко, като го е поканила на вечеря, и говореше много по-свободно отпреди за семейството си и за историята на Анкъридж, чак до най-старата ѝ предшественичка Доли Расмусен — гимназистка, която беше предвидила настъпването на Шейсетминутната война и беше извела малка група последователи от първия Анкъридж, преди да бъде изпепелен.
Том се загледа по-внимателно в маркграфинята и забеляза, че се беше опитала да направи нещо много впечатляващо с косата си и носеше най-лъскавата си и най-малко проядена от молците рокля. Дали беше сторила всичко това заради него? Мисълта го развълнува и го накара да се почувства виновен. Извърна очи от нея и срещна неодобрителния лик на Смю, който разчистваше след десерта и наливаше кафе.
— Ще желаете ли нещо друго, Ваше Великолепие?
Фрея отпи от виното си и погледна Том над ръба на чашата.
— Не, благодаря ти, Смю. Можеш да си лягаш. Двамата с Том ще слезем във Вундеркамера.
— Разбира се, Ваше Великолепие. Ще ви придружа.
Маркграфинята го изгледа остро.
— Няма нужда, Смю. Можеш да вървиш.
Том усети безпокойството на лакея. Самият той се чувстваше малко неспокоен, но може би просто го хващаше виното.
— Е, може би някой друг път — каза той.
— Не, Том — отвърна Фрея и докосна ръката му с връхчетата на пръстите си. — Сега. Тази вечер. Чуй, бурята отмина. Вундеркамерът ще е много красив на лунна светлина…
Наистина беше, но не толкова, колкото маркграфинята. Докато го водеше към малкия музей, Том разбра защо жителите на Анкъридж я обичаха и следваха. Как му се искаше Хестър да прилича малко повече на нея! В последно време постоянно търсеше извинения за приятелката си, като я оправдаваше, че е такава заради ужасните неща, които ѝ се бяха случили, но Фрея също беше преживяла много ужасни неща и не беше кисела и гневна.
Луната надничаше през покритото със сняг стъкло и светлината ѝ преобразяваше добре познатите артефакти. Фолиото блестеше във витрината като прозорец към друг свят и когато Фрея се обърна към него, Том разбра, че желае да го целуне. Сякаш някаква странна гравитация привличаше лицата им едно към друго и когато устните им се докоснаха, маркграфинята изстена от удоволствие. Тя се притисна по-силно към него, а ръцете му сами обгърнаха тялото ѝ. От Фрея се носеше лек аромат на пот, който в началото му се стори странен, но после стана много приятен. Роклята ѝ се намачка под дланите му, а устните ѝ имаха вкус на канела.
Долетя някакъв слаб шум от вратата и ги лъхна хладно течение от коридора. Фрея вдигна поглед, а Том се насили да я отблъсне нежно от себе си.
— Какво беше това? — попита шепнешком маркграфинята. — Мисля, че чух някого…
Доволен, че има оправдание да се откъсне от приятната ѝ топлина и съблазнителния аромат, Том заотстъпва към вратата.
— Никой. Предполагам, че шумът е дошъл от топлопроводите. Постоянно се чува някакво дрънчене и дращене в тях.