— Да, знам, много е неприятно. Сигурна съм, че никога не са правили така, преди да дойдем на Дебелия лед… — Фрея отново се приближи до него и протегна ръце. — Том…
— Трябва да вървя — отвърна той. — Късно е. Съжалявам. Благодаря ти.
Докато изкачваше на бегом стълбите към стаята си, се опита да не обръща внимание на приятния вкус на канела в устата си и да мисли за Хестър. Бедната Хет! Звучеше толкова самотно, когато говори с нея по телефона. Трябваше да я намери. Но първо щеше да полегне за малко, за да си събере мислите, след което щеше да си облече топли дрехи и да тръгне към пристанището. Колко меко беше леглото му! Затвори очи и усети как стаята се завъртя. Пи прекалено много вино. То го беше накарало да целуне Фрея. Той обичаше Хестър. Тогава защо не можеше да спре да мисли за маркграфинята?
— Ти си пълен идиот! — изрече на глас.
Отоплителната тръба над главата му издрънча, сякаш вътре в нея имаше нещо, което беше напълно съгласно с него, но Том не забеляза, защото вече беше заспал.
Хестър не беше единствената, която стана свидетел на целувката между Том и Фрея. Боне, който седеше сам в пилотската кабина на охлюва, докато Шило и Гаргара претърсваха за плячка, превключваше лениво шпионските канали и попадна на прегръдката им.
— Том, глупако! — прошепна той.
Боне харесваше най-много добротата на този човек. Добротата не се ценеше в Гримзби, където по-големите момчета биваха окуражавани да тормозят по-малките.
— Това е хубав урок за живота — казваше Чичо. — Постоянни тежки удари, такъв е той! — Но вероятно Чичо никога не беше срещал човек като Том, който беше мил с другите и като че ли очакваше те да му отвръщат със същото. А какво би било по-мило от това да бъде с Хестър Шоу и да накара грозното и безполезно момиче да се чувства обичано и желано? В очите на Боне Том се държеше като светец. Но сега беше ужасно да го гледа как се целува с Фрея. Предаваше Хестър и себе си и с лека ръка се отказваше от всичко.
А може би Боне и малко ревнуваше.
Забеляза едно размазано лице на отворената врата зад двойката. Увеличи картината точно навреме, за да разпознае Хестър, която се обърна и побягна. Когато върна вниманието си обратно на другите двама, те вече не бяха прегърнати, гледаха несигурно към вратата и говореха тихо и засрамено.
— Късно е. Трябва да вървя.
— О, Хестър! — Превключи на другите канали, за да я намери. Не знаеше защо мисълта, че е наранена, го разстрои толкова много. Вероятно отчасти заради завист и заради факта че ако направеше нещо глупаво, Том щеше да остане при Фрея. Независимо от причината, ръцете му трепереха над управлението.
Не намери и следа от нея на другите камери в двореца. Превключи на онази на покрива и я завъртя наоколо, за да провери земята и околните улици. Тежките ѝ крачки бяха оставили дълги и криви следи върху белия лист на „Расмусен Проспект“. Боне се приближи до екраните и се изпоти леко, докато местеше камери на аеропристанището. Къде беше тя?
16.
Нощен полет
Семейство Аакиук все още спяха. Хестър се промъкна в стаята си и взе от скривалището под матрака парите, които Пенироял ѝ беше дал във Въздушен пристан, след което отиде направо в хангара на „Джени“. Разчисти натрупалия пред вратата сняг и я отвори. Запали работещите лампи. Червеното туловище на дирижабъла се извиси пред нея. До наполовина боядисаните двигатели бяха подпрени стълби, а дупките в гондолата бяха покрити с нови панели, подобно на нова кожа върху скорошна рана. Хестър се качи на борда и включи нагревателите. Остави всичко да загрее и се затътри обратно по снега към цистерните с гориво.
Някъде горе в куполовидния покрив на хангара нещо се размърда и издрънча.
Не беше трудно да се отгатне какво планира. Боне удари контролното табло пред себе си и изръмжа.
— Хестър, недей! Той беше пиян! Не го искаше! — Седна на края на стола си и се почувства като някакъв безсилен бог, който можеше да наблюдава случващото се, но не и да направи нещо, за да го промени.
Само че всъщност можеше. Ако Том знаеше какво се случва, Боне беше сигурен, че ще отиде направо на пристанището, ще поговори с Хестър, ще ѝ се извини и ще я накара да разбере. И преди беше виждал двойки да се сдобряват, и знаеше, че този глупав разрив няма да е окончателен… само ако Том знаеше.
Единственият, който можеше да му каже, беше Боне.
— Не ставай глупав — каза си гневно той и вдигна ръце от контролите на камерите. — Какво означават двама Сухи за теб? Нищо! Не си струва да рискуваш „Ларва“. Не си струва неподчинение към Чичо.