Отново посегна към контролите. Не можеше да се спре. Имаше отговорност.
Превключи на камерата в стаята на Том в двореца и почука с краката ѝ в тръбата, в която беше скрита. Младежът просто си лежеше, беше заспал сладко с отворена уста и без никаква представа, че животът му се разпада.
Остави го — помисли си Боне. — Опита се, не можеш да го събудиш, край. Няма значение.
Провери Хестър, след което бързо изпрати камера през топлопроводите във вилата в горната част на града, където Шило и Гаргара работеха. Прегледа всички стаи, докато не ги намери в кухнята — крадяха сребърни чинии и ги прибираха в чувалите си. Камерата почука във вътрешността на тръбата — три пъти, пауза и пак три пъти. Веднага се прибирайте. Размазаните фигури на екрана подскочиха, когато разпознаха кода. Приличаха на клоуни в непохватния си стремеж да приберат последната плячка и да се върнат на охлюва.
Боне се поколеба един дълъг миг, прокле се за мекото си сърце и си напомни какво щеше да му стори Чичо, ако се разчуе. Затича се, покатери се по стълбата, мина през люка и излезе навън в тихия град.
Хестър се опасяваше, че цистерните с гориво ще са замръзнали, без да съобрази, че за осемстотин години уредниците на пристанището на Анкъридж бяха намерили начини да се адаптират към арктическия студ. Горивото беше смесено с антифриз и помпите се помещаваха в отопляема сграда до главната цистерна. Тя взе маркуча, преметна големия му накрайник през рамо и тръгна обратно към хангара. Когато стигна, свърза накрайника с клапана в долната част на дирижабъла, след което се върна до цистерната, за да включи помпата. Маркучът потрепери едва, когато горивото тръгна по него. Докато резервоарите се пълнеха, се качи на борда и започна подготовка по излитане. Светлините в гондолата все още не работеха, но се възползва от светещите навън лампи. Започна да натиска бутони на контролното табло и инструментите оживяха — осветените им циферблати изпълниха пилотската кабина с мека светлина.
Том се събуди и се изненада, че въобще е заспал. Главата му беше тежка и замаяна. Освен това имаше някого в стаята с него, който се беше навел над леглото и опипваше лицето му със студените си пръсти.
— Фрея? — учуди се той.
Не беше маркграфинята. Някаква факла, която отделяше синкава светлина, осветяваше бледото лице на напълно непознат. Том смяташе, че познава всички на борда на Анкъридж, но не разпозна тази бледа физиономия и тази експлозия от бялоруса коса. Гласът също му беше непознат и имаше акцент, който не беше характерен за ледения град.
— Няма време за обяснения, Том! Трябва да дойдеш с мен. Хестър е на аеропристанището. Тръгва без теб!
— Какво? — Младежът поклати глава, за да се разсъни, като донякъде се надяваше това да е просто сън. Какво беше това момче и какво целеше? — Защо ѝ е да го прави?
— Заради теб, идиот такъв! — изкрещя непознатият, отви Том и му хвърли дрехите. — Как мислиш, че се почувства, като те видя да целуваш Фрея Расмусен?
— Не съм! — отвърна ужасен Том. — Беше просто… И Хестър няма как… Както и да е, откъде знаеш за…? — Нетърпението на момчето започна да го заразява. Свали заетия му халат, обу си ботушите, сложи си маската против студ, облече си авиаторското палто и последва непознатия към един страничен изход, който извеждаше от двореца и който виждаше за първи път. Нощта беше изключително студена, а градът — истинска зимна приказка. В западната страна от леда се издигаха планините на Гренландия, които изглеждаха девствено чисти на лунната светлина и достатъчно близо, за да бъдат докоснати. Северното сияние светеше над покривите. В тишината Том чу пукане и жужене като от електрически кабел в мразовита сутрин.
Странникът го поведе надолу по едно стълбище на „Расмусен Проспект“, по един ремонтен мост в търбуха на етажа и по още едно стълбище нагоре към аеропристанището. Когато отново излязоха на открито, Том осъзна, че е сбъркал за източника на шума. Пукането идваше от пропукващия се по хангара на „Джени“ лед, чийто куполовиден покрив се отваряше, а жуженето — от двигателите, които се готвеха за излитане.
— Хестър! — провикна се младежът и загази в снега. Светлините на дирижабъла се включиха и се отразиха в преспите сняг. Една стълба, която беше подпряна отстрани, падна тежко. Разнесе се тройно издрънчаване, когато скобите бяха освободени. Онази фигура, която се движеше в мрачната пилотска кабина, не можеше да е Хестър, нали? Том газеше и плуваше през океан от сняг.