Сатя млъкна, сякаш осъзна, че изпълнените ѝ с надежда бръщолевения само правят ужасните неща, които беше сторила, още по-ужасни. Ехото от думите ѝ зашептя във вътрешността на старата цистерна:
— И, и, и, и, и…
— О, богове и богини — изуми се Хестър. — Защо просто не я остави да почива в мир?
— Защото имаме нужда от нея! — изписка в отговор комендантката. — Лигата изгуби пътя си! Нуждаем се от нови водачи. Ана беше сред най-добрите от нас. Тя ще ни покаже пътя към победата!
Преследвачката изви изкусните си ръце и от всеки от пръстите ѝ се появи тънко острие, клъц, клъц, клъц.
— Това не е Ана — каза Хестър. — Никой не се завръща от Мрачните владения. Опитоменият ти инженер може да е успял да съживи трупа ѝ, но това не е тя. Някога познавах един преследвач — те не помнят кои са били приживе, не са същите личности, защото този човек е мъртъв, и когато натикате една от тези машини от Стара технология в главите им, създавате нова личност, сякаш нов наемател се премества в празна къща…
Попджой се ухили.
— Не знаех, че си експерт, госпожице Шоу. Разбира се, имаш предвид стария модел на Шрайк — много посредствена изработка. Преди да монтирам машинарията на преследвачите в главата на госпожица Фанг, я програмирах да търси центровете със спомените ѝ. Напълно съм уверен че ще успеем да събудим паметта ѝ, която е дълбоко заровена някъде там. Затова е тази стая — да стимулира обекта с постоянни напомняния за нещата от стария му живот. Всичко е въпрос на намиране на правилната мнемонична подбуда — миризма, предмет, лице. И ето в това е твоята роля.
Сатя блъсна Хестър напред, докато не застана само на няколко сантиметра от новата преследвачка.
— Виж, скъпа! — каза весело комендантката. — Виж! Това е Хестър Шоу! Дъщерята на Валънтайн! Помниш ли, че я намери в Безлюдните територии и я доведе в Батмунк Гомпа? Тя присъстваше, когато ти умря!
Преследвачката се наведе напред. Мъртъв черен език облиза изсъхналите ѝ устни в сенките зад бронзовата маска. Гласът ѝ беше сух шепот като нощен вятър, който духа през каменни долини.
— Не познавам това момиче.
— Разбира се, че я познаваш, Ана! — настоя Сатя с огромно търпение. — Трябва да я познаваш! Опитай се да си спомниш!
Преследвачката вдигна поглед и огледа стотиците портрети на стените, пода и тавана на сферичния си затвор. Там бяха родителите на Ана Фанг, Стилтън Каел — господарят ѝ, когато беше робиня в станциите за асимилиране на Аркангел, — Валънтайн, капитан Кора и Пандора Рей, но нямаше снимка на обезобразеното лице на Хестър. Създанието фокусира механичните си очи отново върху нея и дългите му нокти потрепнаха.
— Не познавам това момиче. Не съм Ана Фанг. Губите ми времето, малки живородени. Искам да напусна това място.
— Разбира се, Ана, но трябва да се опиташ да си спомниш. Трябва да бъдеш себе си отново, преди да те отведем у дома. Всички в земите на Лигата те обичат. Когато чуят, че си се завърнала, ще се надигнат и ще те последват.
— Ах, комендант — промърмори Попджой и отстъпи назад по моста. — Мисля, че е време да я оставим…
— Не съм Ана Фанг — заяви преследвачката.
— Комендант, определено смятам, че…
— Ана, моля те!
Хестър инстинктивно сграбчи Сатя и я дръпна назад. Ноктите преминаха на сантиметър от врата на похитителката ѝ. Пазачът вдигна автомата си към създанието и то се поколеба достатъчно дълго, за да се оттеглят по моста. Стигнаха до вратата и мъжът, който стоеше на пост отвън, дръпна тежък червен лост. Насред усилващото се електрическо жужене светнаха червени предупредителни лампички.
— Не съм Ана Фанг! — изрече преследвачката и тръгна след тях. Хестър се обърна, секунда преди пазачите да затворят вратата, и видя, че създанието я гледа, а ноктите му се движат и проблясват.
— Невероятно — каза Попджой и започна да си води някакви бележки на клипборда. — Невероятно. Сега, като се замисля, може би не беше много умно да монтираме остриетата толкова рано…
— Какво ѝ има? — попита Сатя.
— Трудно е да определя — призна си доктор Попджой. — Предполагам, че новите компоненти, предназначени да търсят спомените, които добавих към новия мозък на преследвач, се сблъскват с тактическите ѝ и агресивните ѝ инстинкти.
— Имаш предвид, че е луда? — попита Хестър.
— Госпожице Шоу, „луда“ е ненужен термин. Предпочитам да кажа, че някогашната госпожица Фанг е „разумна по различен начин“.