— Как е, Том? — попита то. Изглеждаше изнервено и малко срамежливо, но приятелски настроено, сякаш беше най-естественото нещо на света да се срещнат по този начин.
Том преглътна изненадания си вик.
— Кой си ти? — попита той и отстъпи назад. — Онези многокраки неща, които наблюдават всичко… сигурно имаш стотици от тях в целия град. Защо? Кой си ти?
Момчето протегна ръка в умолителен жест към Том да остане.
— Казвам се Боне.
Устата на младежа пресъхна. Части от глупавата история на Пенироял се появиха в съзнанието му като алармени камбани: те убиват мъжете, превръщат градовете в празни обвивки, след тях остава само смърт…
— Не се тревожи — каза Боне и неочаквано се ухили, сякаш разбираше. — Ние сме просто крадци и смятаме да се прибираме у дома. Но ти трябва да дойдеш с нас. Чичо така каза.
Няколко неща се случиха едновременно. Том се обърна, за да избяга, но една тънка метална мрежа се спусна отгоре му и го събори на земята. В същия миг, в който Боне се провикна: „Шилко! Недей!“, се разнесе още един глас:
— Аксел?
Младежът вдигна поглед и видя, че Скейбиъс е застанал в другия край на балкона, хипнотизиран при вида на слабото русокосо момче, което смяташе за призрака на мъртвия си син. От сенките отгоре изгърмя оръжие и проблесна син пламък — беше някакъв пищов с газова тяга, чийто куршум рикошира със скимтене като ранено куче. Скейбиъс изруга и се прикри, когато второ момче скочи долу на балкона. То беше по-едро от Боне, с дълга черна коса, която падаше върху лицето му. Двамата вдигнаха Том, който все още се опитваше да се освободи от мрежата. Хукнаха да бягат, като блъснаха пленника си в една слабо осветена алея.
Там беше много тъмно. Подовете вибрираха в постоянен ритъм. От платформите се подаваха дебели тръби и продължаваха нагоре в сенките като някакви дървета в метална гора. Някъде зад тях светеше луната и се носеше гневният и наранен глас на господин Скейбиъс:
— Ах ти, малък…! Върни се! Спри!
— Господин Скейбиъс! — провикна се Том и притисна лице в студената метална мрежа. — Те са паразити! Крадци! Те…
Похитителите му го пуснаха безцеремонно на палубата. Той се завъртя и ги видя, че са се скрили в пролуката между две тръби. Дългите ръце на Боне отвориха една част в платформата… отвориха замаскирана дупка.
— Спрете! — изкрещя Скейбиъс някъде от по-близо, самият той приличаше на сянка между тръбите. Приятелят на Боне вдигна пищова и отново произведе изстрел, който проби една тръба. От нея изригна гейзер от бяла пара.
— Том! — провикна се Скейбиъс. — Ще доведа помощ!
— Господин Скейбиъс! — изкрещя в отговор Том, но главният инженер вече беше изчезнал. Чу го да вика за помощ в един от близките коридори. Капакът на дупката беше отворен. През парата се процеждаше синя светлина. Боне и другото момче го вдигнаха и го понесоха към нея. Том зърна малка стълба, която водеше до тъмна, слабо осветена в синьо камера, след което полетя като чувал с въглища и се приземи тежко на пода. Похитителите му заслизаха по стълбата и затвориха люка след себе си.
22.
„Ларва“
Куполовиден трюм, натъпкан с плячка като добре нахранен корем. Сини крушки в телени клетки. Мирис на влага, плесен и некъпани момчета.
Том се опита да се изправи до седнало положение. Когато падна от стълбата, успя да измъкне едната си ръка от мрежата, но точно преди да се освободи изцяло, Боне го хвана отзад, а приятелят му, онзи образ на име Шило, клекна пред него. Той беше прибрал пищова, но в ръката му имаше нож — късо острие от някакъв светъл метал с назъбен връх. Проблясваше в синьо на синята светлина, когато го опря в гърлото на Том.
— Не, моля те! — изписка младежът. Не смяташе, че тези странници се бяха постарали толкова много да го отвлекат само за да го убият, но острието беше студено, а погледът в оловносивите очи на Шило — дивашки.
— Шило, недей — намеси се Боне.
— Просто исках да го предупредя — отвърна момчето и бавно издърпа ножа. — Да си знае какво ще се случи, ако опита нещо глупаво.
— Той е прав, Том — каза Боне и му помогна да се изправи. — Не можеш да избягаш, затова по-добре не се опитвай. Няма да ти е много удобно, ако се наложи да те заключим в товарния отсек… — Извади въже от джоба си и завърза китките на пленника си с него. — Ще си така, докато напуснем Анкъридж. След това ще те отвържем, ако спазваш добро поведение.