— Ще ги спрем! — изкрещя на хората си главният инженер. — Ще ги научим, че не може да се краде от Анкъридж! Кажете на всички в Щурвала да се подготвят! Умиак, Кинвиг, Нийвс, с мен!
Анкъридж заби металните си водачи в леда и обърна след паразита. За известно време никой на борда не виждаше нищо заради блестящата завеса от сняг, която бегълците вдигнаха след себе си. След малко обаче паразитът отново се появи на километър и половина отпред. Беше се насочил на североизток. Градът ускори, за да догони жертвата си, а хората на Скейбиъс отвориха челюстите и ги спуснаха, за да почистят леда, който се беше образувал по стоманените зъби. Прожектори осветиха снега и изкривената сянка на паразита се удължи. Приближаваха и приближаваха, докато челюстите не стигнаха до самата кърма на другия съд и не щракнаха.
— Още веднъж! — изкрещя Скейбиъс, застанал на ремонтната платформа. — Този път ще го пипнем!
Уиндолин Пай погледна картите си и видя, че Анкъридж се е устремил към район, който изпратените разузнавателни екипи бяха маркирали с червени кръстове: място, където водата се беше смесила с лед, който нямаше да може да издържи тежестта на един град. Тя изпрати съобщение до машинното отделение по телеграфа, което гласеше СПИРАМЕ, и Анкъридж изключи двигателите си, хвърли всичките си котви и спря със сериозно разтрисане, което накара керемидите по покривите да полетят и откъсна една празна тераса от горния етаж на ръждясалата ѝ сграда.
Паразитната машина продължи напред, като си проправяше път през опасния лед. Скейбиъс я гледаше през отворените челюсти. След малко намали и спря.
— Ха! Принудихме ги да отидат на тънкия лед! Няма да посмеят да продължат напред! Наши са! — Той побягна към гаража, където изследователските екипи държаха шейните си, и взе пушката за вълци на един от хората си. Някой му извади шейна и я подкара. Скейбиъс се качи на нея и се насочи към изходната шахта — металната ѝ врата се отвори пред него. Заобиколи челюстите на града и се устреми към хванатото в капан паякообразно чудо. Десетина от мъжете му също се бяха качили на шейни и викаха и кряскаха зад него.
Том присви очи пред прозореца на охлюва и се опита да ги прикрие заради ярката светлина на прожекторите на Анкъридж. Вече чуваше приглушените викове на спасителите си, изстрелите от пушките за вълци и гърленото бръмчене на двигателите на шейните, които се приближаваха към тях.
— Ако ме пуснете, ще кажа някоя добра дума за вас — обеща на похитителите си той. — Скейбиъс не е лош човек. Ще се отнесе добре с вас, ако просто върнете нещата, които сте откраднали от машинното му отделение. И Фрея няма да ви накаже.
Малкото момче, Гаргара, като че ли му повярва. То поглеждаше уплашено него и приближаващите шейни.
— Млъкни — скастри го Шило, а бледите ръце на Боне продължаваха да танцуват върху таблата. „Ларва“ отново се раздвижи и спусна дебелото си тяло, докато не се опря в леда. От търбуха му се показаха резачки и навсякъде се разхвърчаха облаци пара. Съдът се завъртя непохватно и продължи да се върти, докато си изрязваше спасителна дупка. Когато приключи, резачките се прибраха обратно в корпуса му и той се спусна надолу, като по пътя си изхвърляше настрани лед, докато стигна до водата под него.
На стотина метра зад тях, Скейбиъс видя какво се случва. Той хвана управлението на шейната с крака, за да освободи ръцете си, вдигна пушката и стреля, но куршумът му издрънча в бронираното туловище и полетя някъде над леда като изгубена пчела. Подобните на балони прозорци на паразита потънаха. Над магнитните им щипки и портовете за камерите се надигнаха вълни. Дългите му крака се свиха един по един и изчезнаха в дупката.
Скейбиъс спря шейната и хвърли пушката настрани. Плячката му беше избягала, като отведе със себе си Том и паразитните момчета. Главният инженер нямаше представа накъде са се насочили, нито пък се сещаше за начин да я последва. Горкият Том — помисли си той, защото макар да се държеше грубо, харесваше младия пилот. Горкият Том. И горкият Аксел, който беше мъртъв, мъртъв, мъртъв, и в крайна сметка призракът му не се скиташе из Анкъридж. Никой не се завръща от Мрачните владения, господин Скейбиъс.
Главният инженер беше благодарен за маската си против студ. Тя не позволи на хората му да видят рукналите по лицето му сълзи, когато паркираха собствените си шейни близо до неговата и отидоха да надникнат в дупката, която избягалият паразит беше отворил.