— Винаги карам момчетата да носят по нещо зелено — обясни Чичо и си сипа. — Помага да държим скорбута настрана. — Спанакът се разля в чинията на Том като нещо изтекло от развалена тоалетна. — Питаш ме защо ти помагам — започна Чичо, който ядеше бързо, говореше с пълна уста и постоянно поглеждаше наблюдателния си екран. — Е, Том, ето как стоят нещата. Не е особено лесно да шпионираш място като Грабителско гнездо, което няма нищо общо с един самоходен град. Разположили сме подслушвателен пост там от месеци, но все още нямаме представа какво са намислили хората от Зелена буря. Те са сериозен дивеч. Почти не можем да вкараме многокраки камери вътре, а не смея да изпратя някое от момчетата си — в девет от десет случая ще бъде заловено от пазачите. Затова си казах, че мога да изпратя теб. Ти ще получиш шанс да освободиш Хестър, а аз ще науча повече неща за Грабителско гнездо.
Том го изгледа.
— Твоите момчета са обучени обирджии! Ако те не могат да влязат, без да бъдат заловени, какво те кара да мислиш, че аз ще успея?
Чичо се засмя.
— Няма да има значение, ако те хванат. Не и за мен. И пак ще науча доста за охранителните им мерки, като видя как влизаш. Ако те разпитват, няма да можеш да разкриеш никоя от тайните ми. Нямаш представа къде се намира Гримзби. Не знаеш с колко охлюви разполагам. А и да кажеш нещо, вероятно няма да ти повярват. Всичко ще изглежда така, сякаш си действал на своя глава заради любимата си. Колко сладко!
— Струва ми се, че очакваш да ме хванат — каза младежът.
— Не точно — възпротиви се Чичо. — Но трябва да бъдем подготвени за всякакви варианти, Том. С малко късмет и помощ от момчетата ми ти ще успееш да влезеш, да освободиш момичето си и да излезеш. След няколко дни всички отново ще седим на тази маса и Хестър ще ни разказва защо Зелена буря се е разположила в района ми и кому е нужна цялата тази потайност и враждебност.
Чичо натъпка шепа пуканки в устата си и се обърна към наблюдателния си екран, за да прегледа отново всички канали. Боне се взираше нещастен в чинията си, шокиран от предложението на господаря си. Имаше чувството, че смята да използва Том като двукрака камера, която лесно може да прежали…
— Няма да отида! — заяви младежът.
— Но, Том! — извика Чичо и вдигна глава.
— Как бих могъл? Искам да помогна на Хестър, но това е пълна лудост! Това Грабителско гнездо ми звучи като крепост! Аз съм историк, а не командос!
— Трябва да отидеш — каза Чичо. — Защото Хестър е там. Прочетох трогателните доклади на Боне и Шило за теб. Колко много я обичаш. Как се тормозиш, откакто я прогони. Помисли си колко по-лошо ще стане, ако не се опиташ да я спасиш, при положение че си имал възможност. Вероятно я измъчват жестоко. Не искам да си представям какво ѝ причиняват онези типове от Зелена буря. Знаеш, че винят нея за смъртта на Ана Фанг.
— Но това не е честно! Даже е нелепо!
— Може и така да е. Може би точно това казва бедната Хестър на мъчителите, които я разпитват в този момент. Но не мисля, че ще ѝ повярват. И дори в крайна сметка да решат, че е невинна, едва ли ще ѝ се извинят и ще я изпратят да си ходи по живо, по здраво, нали? Ще ѝ вкарат един куршум в главата и ще я хвърлят от някоя скала. Можеш ли да си го представиш, Том? Добре. Свиквай. Ако не опиташ да ѝ помогнеш, ще виждаш това всеки път, в който затвориш очи, до края на живота си.
Том избута стола си назад и се отдалечи от масата. Искаше да намери прозорец и да погледне нещо различно от ухилената самодоволна физиономия на Чичо, но в Стаята с картите нямаше прозорци, а и едва ли щеше да има какво толкова да гледа освен студената вода и покривите на сградите на потопения град.
На една дъска близо до вратата беше забита огромна карта на Грабителско гнездо и укрепленията и хълмовете около него. Том се втренчи в нея и се зачуди къде ли се намира Хестър и какво се случва с нея сред тези малки квадратни сгради на върха на острова, маркирани в синьо. Затвори очи и точно както Чичо обеща, тя го чакаше там, в мрака зад клепачите му.
Всичко беше по негова вина. Ако не беше целунал Фрея, Хет нямаше да отлети и да бъде заловена от агентите на Зелена буря. Маркграфинята също беше в опасност, но тя беше прекалено далеч и нямаше какво да стори, за да помогне на нея и на града ѝ. Можеше обаче да се опита да спаси Хестър. Шансовете му за успех бяха едно към десет.