А как се беше отплатила Сатя за добротата на Ана Фанг? Като се покатери до ледените пещери на Жан Шан с отряд активисти от Зелена буря, където Лигата беше положила най-великия си воин, и открадна замразения труп на авиаторката. После я доведе в Грабителско гнездо и позволи на Попджой да използва отвратителната си алхимия върху нея. Въпреки стореното от нея, Хестър все повече съжаляваше другото момиче, докато се опитваше да събуди спомените у преследвачката. „Аз не съм Ана Фанг“, продължаваше да повтаря създанието със своя странен глас. Понякога се разгневяваше и се налагаше да се махнат. По едно време нямаше сесии няколко дни и по-късно Хестър научи, че беше убило един от пазачите и опитало да избяга от Стаята.
В добрите дни, когато създанието изглеждаше послушно, всички слизаха заедно долу по един брониран коридор, който водеше до хангара, където се намираше „Джени Ханивър“. В малкото пространство на гондолата Хестър беше принудена да си спомни всичко от двете кратки пътувания с авиаторката, а Сатя отново разказа старата история как Ана беше построила дирижабъла, като крадяла частите една след друга от станцията за асимилиране на Аркангел, където била робиня, и тайно събирала „Джени“ под носа на бруталния си господар.
Преследвачката я гледаше със студените си зелени очи и повтаряше шепнешком:
— Аз не съм Ана Фанг. Губим време. Конструирахте ме, за да поведа Зелена буря, а не за да мързелувам тук. Желая да разрушавам градове.
Една вечер Сатя отиде сама до килията. Нервното, втренчено и измъчено изражение на лицето ѝ беше по-напрегнато от всякога, а под очите ѝ имаше лилави сенки. Ноктите ѝ бяха изгризани до живеца. Една странна мисъл хрумна в главата на Хестър, когато се изправи да посрещне посетителката си: Тя живее в своя собствен затвор.
— Ела — беше всичко, което ѝ каза Сатя.
Тя поведе Хестър по дълбоки среднощни коридори до някаква лаборатория, където рафтовете с епруветки ги посрещнаха с кривите си усмивки. Доктор Попджой се беше навел над работната си маса, а плешивата му глава проблясваше на светлината на аргоновата лампа, докато работеше над някаква деликатна машина. Наложи се Сатя да изрече името му няколко пъти, преди инженерът да изръмжи, да направи още няколко последни настройки и да се отдръпне от творението си.
— Искам Хестър да види всичко, докторе — каза комендантката.
Попджой примига с влажните си розови очи и се съсредоточи върху пленницата.
— Сигурна ли си, че е разумно? Имам предвид, че ако се разчуе… Но предполагам, че госпожица Шоу няма да си тръгне от тук жива, нали? Поне не в конвенционалния смисъл на думата! — Докторът издаде някакви сумтящи звуци, които можеха да са смях, и призова посетителките си да се приближат. Хестър последва Сатя между работните маси и видя, че нещото, върху което той работеше, беше мозък на преследвач.
— Забележителна машина, нали, скъпа? — попита гордо Попджой. — Естествено, има нужда от труп, в който да бъде сложена. Така е само една много умна играчка, но почакай да видиш какво ще стане, когато я поставя някъде! Щипка химикали, малко електричество и — бинго!
Докторът затанцува пъргаво в лабораторията между стелажи с реторти, буркани с мъртва плът и наполовина сглобен преследвач. На една Т-образна стойка беше увесена голяма мъртва птица, която наблюдаваше посетителите със светещи зелени очи. Попджой посегна към нея и тя разпери опърпаните си криле и отвори клюн.
— Както виждате — каза инженерът, като я погали, — не се ограничавам само до възкресяването на човешки същества. Прототипи на преследвачи птици вече патрулират в небето около Съоръжението. Обмислям други идеи — преследвач котка и може би преследвач кит, който да пренася експлозиви под градовете салове. Междувременно имам сериозен напредък в областта на човешкото възкресяване…
Хестър хвърли поглед на Сатя, но тя отказваше да я погледне, а последва Попджой към една врата в стената в другия край. Тя беше снабдена с магнитна ключалка като онези в Стаята на спомените. Дългите пръсти на инженера затанцуваха бързо върху клавишите в цвят слонова кост, за да въведе кода. Ключалката изщрака и вратата се отвори, за да разкрие пещера от лед, в която някакви странни статуи чакаха под найлонови покривала.