И ако някой призрак там, горе, сред вечно реещите се документи, химикалки, пластмасови чаши и замръзнали космонавти, можеше да използва инструментите на онази стара космическа станция, за да надникне през водата в тайните зали на Гримзби, щеше да види как Чичо си седи и наблюдава на най-големия от екраните си излизането на „Ларва“ от заграждението на охлювите с Боне зад управлението, Шило за екипаж и Том Натсуърти за пътник, когото трябва да отведат в Грабителско гнездо.
— Увеличи, момче! Увеличи! — крещи Чичо, който се наслаждава на слабото сияние на потопения в мрачните води охлюв. Гаргара, който седи до него зад управлението на камерите, веднага се подчинява. Чичо потупва рошавата глава на момчето. Той е добро хлапе и ще е много полезен тук — ще му помага с архивите и екраните. Понякога си мисли, че тези му харесват най-много — малките, безпомощни и глупави индивиди като Гаргара. Поне не създават неприятности. Това не може да се каже за мекушавите и странни момчета като Боне, който започна да показва отвратителни симптоми на съвест, или пък за грубите и амбициозни образи като Шило, който трябва да бъде наблюдаван много внимателно, в случай че един ден използва уменията и хитростта, на които го е научил, срещу самия него.
— Заминаха, Чичо — съобщава Гаргара. — Мислиш ли, че ще се получи? Мислиш ли, че Сухият ще успее?
— На кого му пука? — отговаря мъжът и се хили. — Каквото и да се случи, ние печелим, момче. Вярно е, че не знам достатъчно какво става в Грабителско гнездо, но имаше някои насоки в доклада на Зеленушко. Дреболии, но за човек с моя гений всичко си идва на мястото. Лондонски инженер… Онзи ковчег, който пристигна от Шан Гуо, покрит с лед… Постоянно мрънкащото за своята мъртва приятелка момиче Сатя. Елементарно, скъпи ми Гаргара.
Младежът се пули насреща му с широко отворени, кръгли очи и не разбира какво има предвид.
— Значи… Том?
— Не се тревожи, момко — казва Чичо и отново разрошва косата му. — Изпращането на този Сух там има за цел единствено да отвлече вниманието на Зелена буря.
— От какво, Чичо?
— О, ще видиш, момче, ще видиш.
27.
Стълбището
Изгубените момчета бяха разположили подслушвателния си пост в източната страна на Грабителско гнездо, където черните скали се спускаха надолу към водата. Един от изгорените дирижабли на Локи Червения беше потънал там по време на битката със Зелена буря и три охлюва се бяха залепили за покрития му с черупчести мекотели корпус, за да създадат импровизираната си база, като бяха сключили дългите си крака над туловищата си като раци в капан. „Ларва“ се включи в плетеницата и свърза въздушния шлюз на търбуха си с люка на покрива на централния охлюв — „Призрак на бълха“.
— Значи това е новобранецът на Чичо? — попита висок младеж, който ги чакаше на входа на охлюва си. Въздухът вътре беше застоял и неприятен. Той беше най-възрастният член на бандата на Чичо, когото Том беше виждал до момента. Непознатият го огледа от глава до пети със странна и снизходителна усмивка, сякаш знаеше шега, която новото попълнение нямаше да разбере.
— Приятелката на Том е Хестър Шоу, затворничка в Грабителско гнездо — започна да обяснява Боне.
— Аха, аха. Писмото рибка на Чичо пристигна много преди вас. Разбрах всичко за тези влюбени гълъбчета. Благотворителна мисия, а?
Момчето се обърна и тръгна по един тесен коридор.
— Казва се Зеленушко — прошепна Боне и го последва заедно с Том и Шило. — Той е един от първите.
— Първи в какво? — попита Том.
— Един от първите, които Чичо е завел в Гримзби. Един от лидерите. Чичо му позволява да задържи половината от всичко, което носи у дома. Той е дясната му ръка.
Дясната ръка на Чичо ги заведе в трюм, който беше разчистен от товар и пригоден за наблюдателна станция. Други момчета, които бяха по-малки от Зеленушко, но по-големи от Боне и Шило, мързелуваха с отегчен вид или се бяха надвесили над светещите в синьо контролни панели и наблюдаваха редица от кръгли екрани, покрили цялата стена. Това място беше доста претъпкано. Боне не беше чувал досега толкова много момчета да са били изпращани на една мисия. Защо Чичо ги беше командировал всичките, нали това беше някакво обикновено шпиониране? И защо толкова много от екраните не работеха?
— Само три от многокраките са в действие! — изуми се той. — Ние използвахме тридесет на борда на Анкъридж!
— Е, това не е точно като обирането на град, охлювче — сопна се Зеленушко. — Хората на Зелена буря са доста корави. Навсякъде има въоръжени пазачи. Единственият начин да вкараш многокраки, е по канализационната тръба, която води до изоставени тоалетни в западната част. Успяхме да пуснем три камери — там и в топлопроводите, — но Сухите чуха шумове и станаха подозрителни, затова не можем да ги мърдаме много и не смеем да изпратим още. Нямаше да имаме и толкова, ако Чичо не ни беше изпратил последните си модели — дистанционно управлявани чудесии без кабели. Разполагаме и с още някои специални джаджи.